Приехте ли Святия Дух като повярвахте?
март 27th, 2010
Текст: Деян. 19:1-7
„А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, гдето намери някои ученици.
И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте?
А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух.
И рече: А в що се кръстихте?
А те рекоха: В Иоановото кръщение.
А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.
И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
И те всички бяха около дванадесет мъже.”
Увод:
Много скоро след като е приключил ІІ-то си мисионерско пътуване, апостол Павел предприема трето. То се осъществява в периода 52 – 56 година. Това са едни от най-пълноценните години в живота на този Божий мъж. Посещава Галатия и Фригия; Македония и Гърция, но голямата част от това време той прекарва в Мала Азия. През този период написва двете послания към Коринтяните и това до Римляните. Утвърждава църквите в района. Успешно привършва работата си по тези места.
Спокойно мога да кажа, че основното внимание на апостола по време на тази обиколка е било насочено към гр. Ефес. И още нещо, там той пожъна изобилни резултати:
– „дойде в Ефес, гдето намери някои ученици.”
– „ И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.” (10ст.)
Без съмнение, ключът за успеха на апостола откриваме в ст.2. Той запита учениците, които намери там: „Приехте ли Светия Дух като повярвахте?”
В своя коментар на Новия Завет Уилиям Макдоналд пише: „Този стих не означава, че приемането на Святия Дух е едно дело на благодатта, което следва спасението. В момента, в който един грешник повярва в Спасителя, той получава и Святия Дух.” [i]
Вярно ли е това твърдение, преценете сами!
* В гр. Самария мнозина бяха повярвали чрез служението на Филип. Те приеха водно кръщение, но чак когато дойдоха апостоли от Ерусалим и положиха ръце на тях те се изпълниха със Святия Дух.
* Кога повярва Савел в Христа? Не в онзи ден ли, когато Господ Исус му се яви по пътя за Дамаск? „И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.” (Деян.9:4,5) Няколко дни по-късно Анания отиде при него и положи ръцете си за да приеме Святия Дух.
“Едно поколение преминава и друго поколение дохожда…”
март 26th, 2010
Прочит: Екл. 1:1-4
Увод:
Човешкият живот е твърде кратък. Дали ще живеем 70, 80 или 90г. – те отлитат бързо като вчерашния ден. Колкото и нестандартно да звучи молитвата на Давид, тя е разбираема: „Научи ме Господи за свършека ми и за числото на дните ми, какво е: Дай ми да зная колко съм кратковременен” (Пс. 39:4).
Библията сравнява човешкия живот с:
– „трева” „полски цвят” (Пс. 103:15,16)
– „Помни”, че животът ми е „вятър” казва Йов (7:7)
– „Защото вие сте пара…” твърди Яков в (4:14)
Йов е достигнал до заключението, че: „Човекът роден от жена е кратковременен и пълен с смущение.” (14:1)
Отминават си не само отделни хора, отминават си цели поколения. В началото на книгата Еклесиаст мъдрият Соломон записва: „Едно поколение преминава и друго поколение дохожда.” (1:14)
Смяната на поколенията води до сериозни промени в живота на хората.
Разумният човек
март 26th, 2010
Прочит: Мат.7:24-29
Увод:
Проповедта на планината, изречена от Небесния Учител се явява ненадминат връх в Неговото поучение.
Според някои богослови, чието мнение намира все по-голяма подкрепа, проповедта на планината е сбор от проповеди, обединени около една реална проповед, произнесена в околностите на Капернаум.
Кои са аргументите за подобно твърдение?
* Тя съдържа прекалено много информация, която не би могла да бъде осъзната и приета от Христовите ученици.
* Различни части от нея срещаме разпръснати в евангелието на Лука, където поучението е направено в подходящ контекст.
* Самият евангелист Матей има обичай да обединява сродни теми на едно място: ученичеството (10), Небесното Царство (13), кой е по-голям (18), последните времена (24,25)
Но така или иначе, тя е поместена в евангелието на Матей и през вековете е привличала вниманието на християните към себе си.
* За блажени Августин тя е: „съвършено ръководство или образец за християнски живот.”
* Монасите я приемали като „наставление за усъвършенстване”
* Реформаторите гледали на нея като „безусловен израз на Божията правда, заявена към всички хора.”
Не се безпокойте за живота си!
март 9th, 2010
Увод:
В края на всяка година по цял свят се организират класации. Те имат различна насоченост: в областта на спорта, културата, красотата, бизнеса, политиката и т.н.
Може би по-младите знаят, че класацията за най-силно обществено и културно влияние в САЩ е спечелена от Опра Уинфри. Тя притежава телевизионно шоу, списание и онлайн магазин. Шоуто на Опра е едно от най-влиятелните предавания в САЩ във всички сфери на социалния живот. „Според много медийни проучвания Опра достига около 22 млн. зрители всяка седмица. Около 2 млн. души четат списанието й. Сайтът и е посещаван от 115 млн. души.” [i]
Опра Уинфри е израснала в баптистка църква, но на 27-28 години сменя убежденията си и приема вярванията на Ню Ейдж. „Истината е нещо, което живее в нас, което със сигурност е записано в генетичния ни код. Когато търсим истината, откриваме вселената. Пътят на хиндуизма ни учи: истината е една, пътищата – много.” [ii]
Едно проучване между евангелските християни в Америка посочва, че 68% от запитаните, вярват, че има няколко пътя до Бога.
Трудно е да си представим колко голямо, колко силно влияние оказва тази жена на американците, а чрез американците и на цял свят!
Всяко поколение има своите „пътеводни звезди”.
Доскоро, такива са били идеолозите на комунизма.
Преди тях са идеолозите на просвещението.
Ренесансът с великите мъже на изкуството.
Още по-назад във времето стои влиянието на християнството.
Преди него – гръцката философия…
Всяко поколение копира своите учители. Приема учението и живота им за еталон, който следва в много случаи – сляпо.
Осми март – ден на жената
март 9th, 2010
Длъжен съм още в самото начало да поясня, че 8-ми март не е християнски празник.
Някой може да се запита: Ако не е християнски празник, защо трябва да се говори за това в църквата?
На този въпрос може да има различни отговори:
* Този ден може да се използва за повод да се потърси мястото и ролята на жената в Библията.
* Този ден може да стане причина за промяната в отношението на много мъже към техните съпруги.
ОТКРОВЕНИЕ
март 8th, 2010
Пламен Ганчев
Истинско предизвикателство за мен е да мисля, пиша и говоря за Господ Исус Христос.
Как бих могъл със своя ум да разсъждавам за Него, когато Той е свят, а мислите в главата ми не винаги са такива.
Знанията ми за Него са непълни. Поставена в рамките на човешките ограничения, всяка моя мисъл за Христа ще бъде недовършена.
ИЗПИТ
март 8th, 2010
Последният звънец удари и възвести началото на лятната ваканция. В миг училищната сграда заприлича на разбутан кошер с пчели, които хвърчаха насам-натам. Звънливи гласове изпълниха коридорите, стълбите и двора. Шумни разговори, имена и пожелания се чуваха отвред. Момчета и момичета бързаха да захвърлят тежките чанти, за да се посветят в изпълнение на плановете за лятото.
Жени в трудова възраст – за приятелството
март 7th, 2010
След като очертахме необходимостта от събиране на жените в работна възраст, редно е да разкажем и как протичат тези събирания.
Който люби, роден е от Бога
март 6th, 2010
Прочит: І Йоан 4:7 – 21
Християнското предание разказва един случай из живота на апостол Йоан. В малоазийски град той срещнал момче с благородни заложби. Прибрал го при себе си, поучавал го и го кръстил във вода. Наложило се да отпътува далеч и поверил момчето на пастира на църквата. Той се грижел за момчето, но нямал достатъчно време, което да му отделя. Неукрепнал във вярата, младежът се поддал на влиянието на лоши другари. Образували банда. Ограбвали хората. Криели се. След години апостолът отново минал през този град и запитал за момчето. „Върни ми съкровището! Аз ти го поверих да го пазиш.” – казвал той на пастира. Апостол Йоан научил къде се криели разбойниците и се запътил натам. Пазачите го хванали и отвели при своя главатар. Когато видял ап. Йоан, той го познал, засрамил се и побягнал. Затичал се и старецът да гони беглеца. „Сине, върни се при баща си. Бог ме изпрати да те намеря. Той е милостив и те обича!” – викал старият апостол. Победен от думите му, младежът спрял и се върнал. Животът му се променил завинаги.
Исус – Бог или човек?
март 2nd, 2010
Увод:
През тези дни ми попадна един доклад, който ме накара сериозно да се замисля върху духовното състояние на народа ни. Той е озаглавен: „Религията в съвременния живот на българите”
Проучването, направено през март 2008г. твърди, че:
75% са православни християни
10% са мюсюлмани
1% са протестантите
1% са католиците
1% са др. религия
11% не принадлежат към никоя религия
Кое е тревожното? Делът на самоопределящите се като православни християни намалява от 86% през 2003 г на 75% през 2008г. За последните 5 години православните християни намаляват с 11% за сметка на онези, които не принадлежат към никоя религия. Това ще рече, че около 700 000 души са се оттеглили от християнската си принадлежност.
Защо хората са се отдръпнали от християнската си вяра?