Историята помни велики личности, които са дали своя дял в човешкото развитие. Сред тях са имената на царе и президенти; учени, философи и творци….

Историята помни и велики събития – бедствия и славни победи, унищожителни войни и фантастични открития.

Историята помни велики империи – Древен Египет, Асирия, Мидо-Персия, Гърция, Рим, Русия и Америка…

Сред пъстрата мозайка от личности и събития, единствено Рождество Христово се оказва толкова значимо, че успява да раздели историята на две ери: преди и след Христа. Рождество Христово постави едно ново начало в живота на хората.

Християнинът – това е човек с мисия.

Християнската мисия е до споделим Божията любов с хората в този свят. А това е любовта, която изпрати Христос на земята в определеното от Бога време; любов, която понесе наказанието за греховете ни на кръста; любов, която векове наред кани, моли и продължава да чака изгубените души, за да я познаят и приемат.

Пътуването се оказа по-дълго, отколкото Рахил го очакваше. Докато живееше с баща си в Падан-арам, тя пасеше стадото му и по цял ден обикаляше планинските склонове, но знаеше, че дойде ли вечерта, ще бъде в своя дом. Имаше време за работа, имаше време и за почивка. Сега пътуваха ден след ден, седмици наред, без да знаят къде ще спрат, нито кога ще пристигнат. Пътят се виеше пред тях без край. Обикаляше стръмните планинските склонове, спускаше се надолу към тучните долини, пресичаше буйни потоци… Докато девствените гори се издигаха високо над главите им, високи треви се преплитаха в краката им, а където камъните очертаваха пътя, там бодливите храсти драскаха ръцете им.

Като голямо огнено кълбо слънцето падаше някъде зад хълмовете на близкия хоризонт. Със своите лъчи, то бе запалило истински пожар в небето и облаците, надиплени около него, горяха без да изгарят. Красивият залез остана отново незабелязан от хората, улисани в своите задължения.