Тази сутрин старецът с мъка се надигна от леглото. Наметна изтърканата дреха, взе няколко сухи смокини и с тоягата, на която се подпираше, закрачи бавно към храма. Година след година, пътят от неговия дом до Божия дом ставаше все по-дълъг. Усещаше го от умората. Напоследък вървеше толкова бавно, че едва стигаше за деветия час. По-старите [...]

Пламен Ганчев

Истинско предизвикателство за мен е да мисля, пиша и говоря за Господ Исус Христос.

Как бих могъл със своя ум да разсъждавам за Него, когато Той е свят, а мислите в главата ми не винаги са такива.

Знанията ми за Него са непълни. Поставена в рамките на човешките ограничения, всяка моя мисъл за Христа ще бъде недовършена.

Последният звънец удари и възвести началото на лятната ваканция. В миг училищната сграда заприлича на разбутан кошер с пчели, които хвърчаха насам-натам. Звънливи гласове изпълниха коридорите, стълбите и двора. Шумни разговори, имена и пожелания се чуваха отвред. Момчета и момичета бързаха да захвърлят тежките чанти, за да се посветят в изпълнение на плановете за лятото.

„А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: – „Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие”. Войниците, прочее, сториха това.” (Йоан 19:23,24)

І част

Минаха повече от двадесет минути, откакто Емил чакаше автобуса, но той не идваше. През това време успя да прочете афишите, разлепени по спирката, запозна се с различни обяви. Поглеждаше ту към завоя, от който трябваше да се появи автобуса, ту към часовника си и сърцето му се свиваше от притеснение. Отиваше на гости в семейството на най-добрия си приятел. По-голямата дъщеричка на Ясен навършваше пет години и щяха да отпразнуват рождения й ден. Емил беше купил красиво плюшено мече, а за домакинята – букет цветя. Автобусът се бавеше, а той не обичаше да закъснява. Накрая Емил реши да отиде пеш. В края на краищата, това са само три спирки. И тръгна…

Прибирайки се към своя дом, младият мъж не усещаше, че стъпва по земята. Някои го поздравяваха, а той оставаше сляп и глух, обхванат от мисълта кога най-после ще се прибере. Фигул беше толкова развълнуван, че направо връхлетя вкъщи, търсейки с поглед да види майка си.