Проповед:

Програма:

Проповед:

Програма:

Да! Бог му беше говорил много отдавна. Старецът не обичаше да разказва за това, защото се чувстваше виновен пред небето, но пред някои по-близки се отпускаше да разказва своята история.

В ония далечни, смутни времена, когато Птоломеите управлявали Египет, Симеон живеел в Александрия. Баща му забелязал острия ум на сина си и от малък го изпратил при роднини в Ерусалим, за да се учи за книжник. Цели 26 години продължило обучението му. Изучавали големи откъси от Писанието наизуст; тълкували го. Освен това, трябвало много добре да познават историята, библейските пророчества, риторика, езици, култури… На 40 години получил правото да учи хората на Божия закон и повеления. Завръщайки се при своето семейство в Египет, като високо образован мъж, той получил правото да се ползва от прочутата Александрийска библиотека. Никога преди не бил виждал толкова много писмени плочи, папируси и пергаменти. За неговия жаден за знания ум – това било истинска съкровищница. Разбира се, тази чест имаше своята цена. През 280 г. Птоломей ІІ искаше от учените евреи да му преведат части от Стария завет на гръцки език. Симеон виждаше в това възможност да послужи на своя народ с превода на Божието Слово. Някои от тях живееха в Египет още от времето на цар Навуходоносор и бяха забравили голяма част от родния си език. Ако направят превод на гръцки, това щеше да ги улесни. Та нали години наред той беше учил староеврейски, халдейски, арамейски, гръцки. Да! Това бе златен шанс да използва знанията си. Събраха се голяма група – общо седемдесет и двама, все учени мъже, за да направят превода, който царят искаше от тях.

За Симеон дните станаха къси, а нощите дълги, защото той искаше час по-скоро да свърши поставената му задача. Той я прие не като задължение, но като призив от Бога. Искаше абсолютно точно да предаде – дума по дума, нито една йота да не липсва.

Докато превеждаше трескаво, една мисъл от книгата на пр. Исая грабна вниманието му: „Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил.” 7:13,14. „Може ли жена, която не познава мъж да роди? – се питаше Симеон. Това ще е знамение от Бога за раждането на Месия. Но, как е възможно?” Тези мисли го плениха толкова силно, че той не успя да продължи работата си по превода. Вечерта, когато си легна да спи, въпросът „Как е възможно девица да роди?” не даваше покой на ума му. През тази нощ сънят побягна от очите му. Едва на разсъмване лека дрямка го бе обхванала и тогава той чу глас, който му казваше: „Ти няма да вкусиш смърт, докле не видиш Христа Господен!” Разбуден и уплашен, Симеон скочи от постелката си. Не можеше да повярва, че това е истина, но не можеше и да отрече, че не го е чул. Той знаеше, че това не е сън. Бог чрез Духа Си му беше говорил през тази нощ. Като с длето на каменоделец, Божиите думи се издълбаха в съзнанието му така, че нищо не можеше да ги изтрие.

Преводът на Стария Завет завърши успешно. Нарекоха го Септоагинта – според числото на преводачите. Симеон беше доволен от свършената работа, но знаеше, че колкото и важен да е бил този превод, имаше нещо друго по-важно от него, а именно – идването на Помазаника. Тази мисъл не го напускаше от онази безсънна нощ, когато чу гласа на Бога. Изпълнен с вяра в Божиите думи, дните му се превърнаха в дни на очакване за утеха на Израйля. А от утеха Божият народ наистина имаше нужда. В своята дълга история, евреите много рядко бяха се радвали на свобода. Египет, Асирия, Вавилон, Мидо-Персия, Гърция… кой ли от големите народи не беше посегнал към тях, за да ги ограбва, експлоатира и поробва? Та нали и самият Симеон бе син на пленените от Птоломей І евреи, които баха принудени да се преселят от Ерусалим в Александрия.

Да чакаш Небесния Пратеник е добро нещо, но никак не е лесно, когато времето на чакане се проточи дълго. А за Симеон това отне много години, десетилетия, дори много повече. Селевкидите нападнаха Птоломеите и им отнеха Палестина. С болка научи как Антиох Епифан издигнал жертвеник в двора на храма и там принесъл свиня в жертва, ограбил съкровищницата и жителите на Ерусалим. Подиграл се с вярата и живота им. После Помпей изпрати легионите си от Рим и победи. Симеон се взираше в лицата на различни мъже, за да разпознае Помазаника. Отначало си помисли за Мататия, че може би той ще е … по-късно спря поглед на един от неговите синове Юда Макавей. Несъмнено този мъж беше избран от Бога за велики дела, но за Помазаника?! Не, не беше и той. Тогава се появи Йоан Хиркан, който се провъзгласи за цар и първосвещеник, но римляните пометоха и неговото царство. Юда от зилотите се надигна срещу Рим, но го убиха и въстанието му се провали.

Годините отлитаха от живота на Симеон, а той продължаваше да чака утехата на Израйля. Премести се да живее в Ерусалим. Да бъде по-близо до народа си. Не пропускаше случай, когато е време за молитва в храма, да отиде, за да се помоли на Бога да изпрати Помазаника.

Тази сутрин бе различна от останалите. Старецът се беше наспал и събудил още при първи петли. Докато чакаше утрото на новия ден, той чу познат глас: „Стани! Отиди в храма и ще Го видиш!“ Симеон помнеше този глас. Бог отново му проговори. Наближаваха 300 години откакто го чу за първи път, но който чуе гласа на Бога, не може да го забрави. Заметна изтърканата дреха и пое по пътя към храма. „Но, как ще Го позная Кой е?“ – се питаше той и бързаше да се успокои „Бог, Който ми говори чрез Духа Си ще ме упъти и за това!“ Когато влезе в двора, той се огледа, за да види Помазаника, но хората, които видя, ги беше виждал и преди. Той закрачи напред, почуквайки с тояжката си, за да иде по-нататък и да огледа. Там бяха търговците, сребро-обменителите, някои бяха дошли да принесат жертвите си пред Бога, други – да се помолят… но Помазаникът – нямаше и следа от Него. Докато търсеше разтревожен, старецът си спомни думите на пророка: „Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил.” Сякаш перде падна от очите му. Та там имаше младо семейство с бебе. Майката, съвсем младо момиче, държеше бебето във ръцете си. Симеон се запъти към тях и колкото повече приближаваше, толкова по-силен ставаше огънят в сърцето му. Не можеше да удържи силното вълнение, което го бе обзело, протегна ръце към детето, а майката сякаш това беше чакала. „Той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: - Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението,  Което си приготвил пред всички люде; Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.“ Лука 2:28-32. Изпълнил своя дълг пред Бога, старецът си тръгна от храма с мир, какъвто никога преди не беше имал и повече никой не го видя.