Божието откровение – статия в сп. „Благовестител“, бр.1, 2008

БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ
Пламен Ганчев

УВОД

„Човекът слага ръката си на канарите, преобръща планините из основи. Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко което е скъпоценно; Възпира течението на реките; И скритото изважда на бял свят.“ (Йов 28:9-11)

Непроменим е копнежът в човешкото сърце да познае непознатото. От сътворението до днес, хората следват своя вътрешен подтик да подчинят света, след като го опознаят. От Библията са известни имената на първите майстори, упражнявали различни занаяти. Явал – строител на шатри и животновъд. Ювал пръв овладява звуците на арфата и флейтата. Тувал-Кайна – ковач на мед и желязо. Интересите на Цар Соломон далеч надхвърлят строителството, богатството и писането на книги. Той е изявен учен – изследовател, за когото четем в ІІІ Царе 4:33: „Той говори за дърветата; от ливанския кедър до исопа, който никне по стената; говори още за животните, за птиците, за влечугите и за рибите.“ Неговите познания за природата намират приложение в много от притчите му.

Бог дава копнеж в сърцето на човека да търси, да изследва, да открива, но дава също и необходимия интелект в главата му, за да знае как да открие и употреби откритото.

1. Светът е сляп за духовната действителност.

Материалният свят, в който живеем се поддава на изучаване. Ние можем да видим огромния напредък на човечеството в областта на естествените науки. Бог ни е дал власт над материалния, растителния и животински свят и резултатите са видими, но не е така с духовния свят. Когато човек реши да изучава духовния свят, стига до различни заблуди, изопачава проблясъците на Божието откровение, а крайният резултат е идолопоклонство.

В предговора на книгата си „Антична митология“ Георги Батаклиев пише: „Митовете и легендите са създадени от античния човек при наблюдението му на творческите сили на природата и при обяснението на събития от живота на обществото и личността. И в двата случая фантазията на човека е виждала божествена намеса“. В труда му следва описание на цял пантеон от божества на Месопотамия, Египет, Гърция, Рим и т н. вземащи участие в природните и човешки дела.

Духовното се намира и в обсега на философията. Тя оказва влияние върху начина на мислене на цялото общество. Пример за това, как едно понятие претърпява своето развитие, могат да бъдат философите от Йонийската школа. Казват, че пръв Талес-624 до 547г. изказва мнението, че душата е безсмъртна. Платон два века по-късно развива тази идея и учи, че душата е безсмъртна и се облича последователно в много тела. Зенон от Китион живял век след това, твърди, че душата се дели на осем части: това са петте сетива, частта на речта, тази на мисленето и пораждащата част.

От философските търсения се вижда стремежа на човек да познава духовната си същност, да открива целта в живота си, да обяснява света, който го окръжава, да достига Бога. Вижда се и още нещо – че силите му да отбелязва напредък в познаване на духовния свят са толкова малки, че всеки опит в тази насока се оказва неуспешен. С една дума: Светът е сляп за духовната действителност.

Коя е причината за този неуспех?

Библията споменава различни причини. Ето някои от тях:

Грехът от Едем доведе до качествена деформация на човешкия ум.  „но извратиха се чрез своите мъдрувания…“ – заключава апостол Павел в Римл.1:21. Гръцката дума за „извратиха“ означава буквално  „изгубиха смисъла, целта“.

Апостолът пише на коринтяните: „Но естествения човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере защото то се изпитва духовно.“ (І Кор. 2:14). Човешкият ум дотолкова е объркан, че това, което трябва да се цени високо в духовната сфера, бива пренебрегвано и отхвърлено от хората.

Втора причина за неразбирането на духовния свят е дявола. За хората, които живеят без Бога на света се казва: „чиито ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христа.“ (ІІ Кор. 4:4)

Третата причина за духовната слепота на човека е неверието. Божият Син напразно пита юдеите в Ерусалим „Защо не разбирате Моето слово?“ (Йоан 8:42) Отговорът е простичък – липсва вяра. Апостол Йоан пише в 12:37,38 „Но ако и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него, за да се изпълни казаното от пророк Исая, който рече: Господи, кой от нас е повярвал онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила?“ Вярата и разбирането са тясно свързани и когато едното липсва, то и другото го няма.

2. Божието откровение

Евангелист Лука единствен записва историята на Симеон във 2глава. Той е живял в Ерусалим и е един от първите човеци, имал честта да вземе Божия Син в ръцете си. Това не е било случайно. Казва се „Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.“ (ст.26) Той е чакал с търпение този ден. Някои казват, че е достигнал дълбока старост, но е доживял! От къде е могъл Симеон да знае, че ще види Месията със собствените си очи? От никъде. Бог му открива това!

Бог дава откровения!

Гръцката дума: „Апокалупсис“, позната като Апокалипсис означава „разкриване“, „откриване“ или „откровение“.

Можем да я сравним със завесата в театрална зала. Какво става зад нея и какво има там, публиката не знае. Със започването на спектакъла, тя се изтегля встрани и се открива голяма част от сцената. Тогава скритото става явно.

Цялата Библия е едно голямо откровение от Бога. Той е дръпвал завесата на забулени тайни пред толкова много хора.

– Един от тях е Йосиф. Той разтълкува сънищата на царя. Фараонът уверено заяви: „Понеже, Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър колкото си ти.“ (Бит. 41:39)

– Цар Давид получава една голяма надежда за бъдещето и благодари за нея на Бога в молитвата си: „Защото Ти, Господи на Силите, Боже Израйлев, откри на слугата си като каза: Ще ти съградя дом;“ (ІІ Царе 7:27)

– Данаил и неговите приятели имат трудна задача поставена от вавилонския цар. Те се молят за това. Във 2:19 от неговата книга четем: „Тогава се откри тайната на Данаила във нощно видение.“

– След като чува отговора на Симон Петър, нашият Господ възкликва: „Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото кръв и плът не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.“ (Мат. 16:17)

Примерите за Божието откровение са толкова много, че е невъзможно да бъдат изброени всички, но споменатите са достатъчни, за да се убедим, че Бог открехва завесата пред непознатото за различни хора. За нуждата на хората от такова откровение говори Господ Исус Христос. „Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.“ (Йоан 6:45)

Има нещо важно, което трябва да имаме предвид. Даже и да знаем за духовните неща и да ги разбираме, това е само една нищожна частица от цялото Божие знание. Божията безпределност не може да се обхване от ограничения човек. Затова и апостолът изповядва: „Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;“ (І Кор 13:9)

Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение: „Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.

Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.“ [1]

Бог разкрива различни аспекти от духовния свят, но не всичко. Мойсей казва пред новото поколение на Израил: „Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.“ (Втор. 29:29) Йов говори за Божието откровение така: „Открива дълбоки работи из тъмнината, и изважда на видело мрачната сянка.“ (12:22)

Един от аспектите на Божието откровение е да открие Сам Себе Си. Той го прави от самото начало на човешкия род. Адам и Ева; Каин и Авел; потомството на Сит. Бог се е открива пред Ной, Аврам, Мойсей, Исус Навин, Гедеон….Това откровение на Бога продължава и в новозаветно време. Спомнете си драматичните обрати на Симон Петър, на Тома и на Савел от Тарс.

Друг аспект на Божието откровение е творението.

И до днес щяхме да се лутаме между различни хипотези свързани с началото на света в който живеем. Бог се изявява като Творец, а творението като Негово дело. „С вяра разбираме, че световете са били създадени  с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.“ (Евр. 11:3)

Мойсей получава откровение не само за сътворението , но и за Божията намеса в историята на хората. Грехопадението, потопа, Вавилонската кула и смесването на езиците там, Содом и Гомор са основни моменти от миналото. Цар Навуходоносор вижда в съня си необикновен образ. Езическите империи: Вавилон, Мидо-персия, Гърция и Рим са пророчески представени от частите на тялото му и техния състав. Както и да изглежда съвремието ни в нашите очи, истината е само една: Бог е диригентът на човешката история. Пророк Исая предава Божиите думи: „Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно;“ (46:10)

Божието откровение има и морален аспект. Бог дава Закона на еврейския народ, за да правят разлика между добро и зло и да вземат правилни решения. Виждаме развитието на това откровение в служението на Господа Исуса. Неговите проповеди и поучение могат да се обобщят в две заповеди: „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях;“ (Мат. 7:12) и „… бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ (Мат. 5:48)

Свещените Писания са друга насока на откровението. За да ги разбираме и обясняваме правилно, ние се нуждаем от Божията помощ. Лука описва вечерта след възкресението на Христа, като много радостна. Една от причините за това се намира в 24:45 – „Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.“

Освен всичко това, Бог открива частица от Своето знание, воля и намерения. Хвърля светлина върху бъдещето, което ни очаква. Открехва завесата на смъртта. Неговото откровение засяга големи групи от хора или цялото човечество. Понякога Той дава откровение за лични човешки дела, но никога това не е в противоречие със святия Му характер и Библията.

Има един въпрос, който често се коментира от вярващи и атеисти: Божието откровение противоречи ли на науката?

Съзнавам, че моят отговор би бил неуместен тук, затова ще използвам становището на съвременен учен.

Немският физик – лауреат за Нобелова награда Вернер Хайзенберг (1901 – 1976) пише в статията си „Научната и религиозна истина“: „В историята на науката, още от прочутия процес срещу Галилей, неведнъж сме чували, че научната истина не може да бъде помирена с религиозната интерпретация на света. Макар и да съм убеден, че научната истина е ненакърнима в своята собствена сфера, аз винаги съм смятал, че е невъзможно да отхвърля религиозното мислене просто като част от старомодна фаза в съзнанието на човечеството, като част от която ние ще трябва да се откажем. И така в хода на моя живот, винаги съм се чувствал длъжен да размишлявам върху взаимовръзката на тези два региона на мисълта – науката и религията – защото никога не съм се съмнявал в реалността на това към което те сочат.“

3. Кой получава Божието откровение?

Съществен въпрос е: Кои са получателите на Божието откровение? Мога ли аз също да имам откровение от Бога?

Когато Господ Исус говори върху тайните на Небесното царство с притчи, учениците Му го запитват „Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.“ (Мат. 13:10,11). Привилегията да разбират тези тайни, имаха Неговите избрани.

Апостол Петър, пишейки за пророчествата ни казва още една истина: „Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля,  но светите човеци са говорили движими от Святия Дух.“ (ІІ Петр. 1:21)

Тук е мястото да припомня за една благодарствена молитва на Господа Исуса, записана в Матей 11:25 „Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.“ Човешкото смирение предразполага Бога към откровения.

Ако се върнем към историята на Симеон от Лука 2 глава, ще открием още една истина: Казва се „и чакаше утехата на Израиля; и Святия Дух беше в него.“ (Ст. 25) Там където има жадни сърца за Божиите истини, Святият Дух дава светлина.

Един от изразите на този духовен копнеж е молитвата към Бога. Хора на молитва са получавали най-великите откровения. „На Тебе, Боже на бащите ми благодаря, и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила като си ми открил онова, което попросих от Тебе…“ (Дан. 2:23)

Обобщение

Да разширяваме познанията си за света около нас е наше право и дълг. Това ще ни помогне да усвояваме благата, приготвени от Бога за наше благословение, но също, ще ни направи и по-отговорни в тяхната употреба. Развитието е важно, но то отговаря само на една част от човешките потребности за ограничено време – в рамките на земния ни живот.

Библията учи, че живота на човека продължава и извън тези рамки. За вечния живот е необходимо духовно знание. Единственият път към него е Божието откровение. Бог е суверенен в решението Си, пред кого и колко да открехне завесата, за да види невидимото, но Той също е казал: „Извикай към Мене и ще ти отговоря, И ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.“ (Еремия 33:3)


[1] (АЙНЩАЙН, цитиран в „Einstein: A Life” by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186)

Този материал беше публикуван на вторник, февруари 23rd, 2010 в 00:34 под категория Публикации. Можете да следите коментарите чрез RSS 2.0. Можете да оставите коментар, или trackback от собствения си сайт.

Оставете коментар