Смирение и благодат
Увод:
В книгата Притчи можем да прочетем: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.“ (14:12)
Животът доказва истинността на това твърдение! Помислете за съдбата на хората, които се занимават с кражби и корупция, наркотици, измама, сводничество, проституция и окултизъм. В списъка на показните убийства в България фигурират над 60 за периода 95 – 2005 година. Преди да станат жертви, тези хора са заемали високи постове, били са крупни бизнесмени или нарко-дилъри. Смятали са, че това е пътят на успех, по който трябва да ходят и са ходили по него, докато ги е споходил куршум в главата. Тъжна, но поучителна история.
Старият завет съдържа историята на различни мъже, които са виждали пътя пред себе си прав, но…Спомнете си за Каин, Ламех, Ахан, Корей, Датан и Авирон, за Валаам и Гиезий…
Новия завет продължава този списък с имената на Пилат и Ирод, на Юда-предателя, Анания и Сапфира. Все хора, които са смятали, че постъпват правилно, но в интерес на истината дълбоко са се заблуждавали.
Всеки може да се заблуди. Затова и новозаветните автори не спират да ни предупреждават да внимаваме; да не мамим себе си. Апостол Павел пише на вярващите в Галатия: „Защото, ако някой мисли себе си за нещо, а пък е нищо, той мами себе си.“ (6:3).
Цели църкви могат да бъдат измамени. Галатяните не са единствените измамени. Чуйте и за още една измамена църква. За нея четем в книгата Откровение 3:14 – 22.
1. Църквата в Лаодикия
А. По време на заточението си на о-в Патмос към края на І в., апостол Йоан получава откровение от Господа. Той трябва да запише послания до седем църкви под диктовката на Божия Син. В посланието до християните в гр. Лаодикия, Небесният Автор се представя така: „Верният и истински свидетел, Управителя на Божието творение“. С други думи, каквото и да каже на вярващите в тази църква, те трябва да знаят, че това не е мнението на техния пастир, не е на ап. Йоан, а на Онзи, на Когото може да се има пълно доверие, защото Той говори винаги самата истина.
Истината, представена от Господа за духовното състояние на църквата е повече от тъжна: „Знам делата ти, че не си нито студен, нито горещ.“
Християните в Лаодикия живееха в заблуда. Те мислеха за себе си неща, които не отговарят на действителността. „Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо…“ Те са се хвалили с богатството си. С постоянния успех, на който са се радвали. Те са се гордеели със своята независимост и то до такава степен, че не са имали нужда дори от Бога. Това високо самочувствие е било изградено върху една гнила основа – основата на несигурното богатство.
Затова Христовата диагноза е категорична: „А не знаеш, че ти си окаян, нещастен, беден, сляп и гол“ Може би, когато пастирът е чел това послание в църквата, всички са останали смаяни. Не са могли да повярват на ушите си. То звучи повече като обида, отколкото като истина. Възможно ли е? – са се питали някои.
Верният и истински свидетел ги предупреждава: „Така, понеже си хладък… ще те изплюя от устата Си.“ Какво друго може да означава това, ако не отхвърляне от Бога?
Нека обобщим казаното дотук:
- Богатството води към духовна слепота;
- Богатството води към духовна леност;
- Богатството води към духовна гордост.
Б. Това е истина, която Библията потвърждава на много места.
„А тези, които желаят да станат богати, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни желания, които потопяват хората в разорение и погибел.“ – предупреждава ап. Павел в ІТим. 6:9
„Поръчвай на онези, които са богати в настоящия свят, да не се възгордяват нито да се надяват на несигурността на богатството, но на Бога, Който ни дава изобилно всичко, за да се наслаждаваме“ – пише той в ст.17
Пример за богатство, което води към гордост е вавилонският цар Навуходоносор от Дан. 4:29,30 „В края на 12 месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон, царят проговори казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царско жилище и за славата на величието си?“ Който е чел книгата на пророк Данаил, знае какво го сполетя след това.
Друг пример от Новия завет виждаме в лицето на „Онзи“ богаташ, за когото разказа Господ Исус в Лука 12 глава. Нивите му родиха много плод. Той реши да построи нови житници и си каза: „Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий и се весели.“ (Ст.19) И неговата съдба знаете.
Не само материалното богатство може да доведе до гордост, но има и други видове „богатство“, водещи към същите резултати: аз мога; аз имам, аз знам… В ІКор. 8:1 апостолът предупреждава „Знанието възгордява, а любовта назидава.“
В. Какво е гордост?
Човешката гордост е една конкретна форма на греха, проявяван в живота на човека. Тя е изразена в непослушанието и неверието му. Гордостта произвежда желание за себевъзвеличаване и себеупование. Гордостта отнема способността на човека да различи право от грешно, поради факта, че отхвърляйки Бога и отправната точка, която се намира в Него, той е установил свои собствени критерии, които са ограничени и неточни. Това е заблудата и падението на човека.
Кои неща водят към гордост? – произход, власт, богатство, красота, успех, знание, способности, опит и много други. Сами по себе си те не са лоши. Лошо е значението, което им отдаваме в живота си, защото то провокира гордост. От една страна ни издига в собствените ни очи и ни предава самочувствие, от друга – ни поробва и прави зависими от това, с което се гордеем.
Колко често трябва да изпитваме сърцето си, за да познаем:
Кое е онова нещо, което ни дава самочувствие и увереност?
Има ли друга сила в живота ни, която ни прави зависими, освен Бог?
Има ли гордост у нас?
Казвам това, защото във всеки един от нас има някаква доза от нея. В много случаи неосъзната, но тя ни води към неправилни оценки, както на духовното ни състояние, така и на взаимоотношенията ни с другите, а най вече с Бога. Тя ни помага да живеем в самоизмама. Да бъдем хладки християни. Сърцата ни да се отдалечават незабелязано от Господа.
Нека помним: Гордостта е враг на човека!
2. Смирението – път към Божията благодат.
А. Апостол Петър като една мощна тръба в устата на Святия Дух прогласява до всички вярващи в І Петр. 5:5,6 „…всички вие се облечете със смирение един към друг, защото: Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. За това смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно.“
Гордостта среща Божията опозиция, а смирението – Божието благоволение.
Смирението е вяра в Бог и послушание на Неговото Слово. То издига Божия авторитет и заслуги. Смирението намира своята сигурност у Бога. Смиреният човек има Божието слово за основна мярка за право и криво, за това и не бърза да съди другите, защото намира себе си много под летвата на Божието съвършенство.
Има различни синоними, които описват смирението. Такива са:
– Послушание, покорство, подчинение, кротост, скромност;
– Спокойствие;
– Отстъпване, отстъпчивост;
– Търпение.
И така е от най-стари времена за Бога. „Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените…“ – четем в Ис. 57:15
Смирението е изходна точка в християнския живот. Всичко започва оттам!
Б. Смирението отваря вратите на много различната Божия благодат!
За това ап. Петър нарича Бога: „Бог на всяка благодат!“ (І Петр. 5:10а)
Благодатта на Бога е незаслужената милост, с която Той се отнася към нас, не според това, което ние заслужаваме, а според нашите нужди.
Тази Божия милост можем да видим на много места в живота ни.
І. Божията благодат е причина за спасението ни!
Колко от горделивите съвременници на нашия Господ получиха Неговата прошка и спасение? Симон фарисеят или Пилат? А може би разбойникът на кръста? Не, Христовата прошка получаваха ония хора, които идваха със смирение при Господа. Бог дава прошката си на смирените. Спомнете си паралитика, когото спуснаха през покрива; жената, която уми със сълзи нозете на Исуса; разбойникът на другия кръст, който викаше за милост…Спомнете си, че когато ние сме се смирили пред Бога, тогава сме се и обърнали към Него, тогава и Той ни е простил. Така е, защото Божията благодат е била освободена чрез нашето смирение. Ап. Павел пише на Тит: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички хора…“ (Тит 2:11). Ние виждаме, че от нея се възползват само смирените.
ІІ. Божията благодат е причина за духовния ни растеж.
В това ни убеждава ап. Петър: „Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос.“ (ІІ Петр. 3:18)
Нашият християнски живот не е едно статично положение от начало до край. Той има развитие, което продължава през времето на нашето смирение:
– тогава научаваме най-много неща за Бога;
– тогава сме най-чувствителни към греха;
– тогава най-много се променя нашия характер;
– тогава сме имали най-много време за общение;
– тогава сме имали най-резултатни молитви към Бога. Не казва ли сам Господ на цар Соломон: „…и людите Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.“ (ІІ Лет. 7:14);
– когато сме били в смирение, тогава и сме преживявали най-голямото съживление в живота си.
Това са най-светлите дни от християнския ни живот, защото Бог е бил много близо до нас. Така ли е?
ІІІ. Божията благодат е необходима за служението ни.
То е съществена част от християнския ни живот. Апостолът ни учи: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на много различната Божия благодат.“ (І Петр.4:10)
Да служим на другите без смирение, означава да им служим без благодат. А служение без благодат, означава да ги изморим със себе си.
Смирението отваря врати към различните дарби на Бога. Те имат за цел да прославят Него и да послужат за изграждането на Неговите хора, за разширяване на Неговото царство.
Това прави Църквата по-влиятелна в този свят.
Заключение:
Църквата в Лаодикия представлява пророчески последния период от църковната история. Време на гордост, слепота и духовна измама. Ние живеем в това време. Гордостта е на мода в този свят. Християните се питат защо са хладки сърцата им? Има причина – и тя е гордостта.
Има нещо по-добро, а то е смирението. Защо да не решим в сърцето си да живеем с вяра и послушание към Бог. На Него да уповаваме. От Него да очакваме благодат за всичко в живота си.
Запомнете! Изборът е наш!
п-р Пламен Ганчев