Защо вярвам в Бога? (І тема)
Увод:
През своя кратък земен път, човек се изправя пред загадката на много въпроси. Несъмнено, един от тях е свързан с Бога. Едва ли ще срещнем някой, който да не се е запитвал: Има ли Бог? Има много хора, които са си задали този въпрос, но не са потърсили старателно отговора. По тази причина въпросът е останал висящ във времето. А това е един от най-важните въпроси, на които трябва да си отговорим, защото от отговора зависи живота ни в настоящето и бъдещето.
Сред хората има различни мнения по въпроса за Бог.
Някои казват: ние не можем да знаем. Минаваме през живота с една голяма въпросителна. Науката изследва важни въпроси и открива истината. Например, в областта на здравеопазването – рак, спин… Когато говорим за Бог, ние не говорим за важни въпроси. Ние говорим за изключително важни въпроси.
Пол Тилих споделя, че има три важни въпроса:
- смъртта – какъв е смисълът на смъртта, готови ли сме да умрем, как това се отразява на начина ни на живот;
- вината – не съм човекът, който трябва да бъда, всички ние знаем, че не се справяме добре, как живеем с този въпрос;
- смисълът на живота – каква е целта на живота ни.
С тези въпроси науката не се занимава. Тук опираме до религията. Ако в областта на важните въпроси учените казват, че могат да открият истината, то по отношение на изключително важните въпроси ние не можем да казваме: „Не можем да открием истината.” Изключително важно е тя да бъде открита.
Други твърдят: всеки решава за себе си коя е истината. Или всяко общество за себе си решава коя е неговата истина. Индуистите казват: християнството е много хубава религия, три бога – това е чудесно, в индуизма са триста милиона – добра религия. Трябва да има истина, която идва отвъд обществото.
Има и такива, които казват: не е важно в кой бог вярваш. Важното е да вярваш! Всяка религия е път до върха.
Философи и богослови през вековете са се постарали да намерят аргументите доказващи съществуването на Бога.
Френският философ и математик Рене Декарт изказва следното становище:
- Аз имам несъвършени идеи
- Но не е възможно несъвършеното да бъде разпознато без съществуването на съвършенство.
- Несъвършен разум не може да роди съвършена идея.
- Трябва да има съвършен ум, който е източник на моите съвършени идеи.
Богословите също имат своите аргументи:
- Космологичен аргумент – засяга въпросите с първопричината във всемира
- Телеологичен аргумент – засяга очевидната подредба и цел във всемира
- Антропологичният аргумент прави връзка между човешкото естество и Бог. В човека откриваме морален закон,следването на който не носи някакви ползи през този живот. Хората се съобразяват с него, защото той се осмисля от Божия съд и вечния живот.
Не е възможно да бъдат изчерпателно представени всички аргументи, но ще спра вниманието Ви на по-актуалните за нас.
Апостол Петър насърчава християните да споделят своята вяра: „Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.” (1 Петрово 3:15)
Ще си позволя да ви кажа: Защо аз вярвам в Бога?
1. Аз вярвам в Бога, защото Го има.
А. Имам своите аргументи за това. Един от тях е природата.
Прав е псалмистът, когато заявява: „Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.” (Псалми 19:1)
Бог е оставил за Себе Си свидетелство в света, който е сътворил. Природата говори за съществуването на изключително могъща и мъдра Личност, способна да проектира и произведе подобно разнообразие и красота. Помислете за миг: В природата има цел. Тя е единна като организъм. Пестелива е. Тя предизвиква нашето възхищение.
Пример: Водата притежава изумителни и нетрадиционни качества!
Водата има най-голяма плътност при 4°С, а точката на замръзване е 0°С. По тази причина ледът е 10% по-лек от водата и вместо да потъва, той плува отгоре. Това запазва живота във водоемите от замръзване, а когато тежката вода падне на дъното, тя доставя кислород за живите организми.Водата е отличен разтворител. Тя разтваря хранителните вещества, за да се усвоят от организма. Благодарение на това ù качество се храним, поддържаме хигиената си и чистотата наоколо. Водата има най-голямо повърхностно напрежение, което образува нещо като ограничителна „ципа”. Благодарение на това вълните в моретата и океаните не са тъй ужасни. Изпарението на водата, кръговрата й биха могли да са повод на размисъл и възхищение за всеки от нас.
Създанието говори за Създателя си! Тази истина не е убягнала от вниманието на велики учени и творци:
Майкъл фарадей „Науката, като ни научава да познаваме нещата на природата, е длъжна да ни направлява към размисъл за Този, Чието творение са тези неща“.
Дени Дидро „Достатъчно е окото или крилото на пеперудата, за да смаже безбожника.”
Италианският скулптор и живописец Микеланджело споделя: „Слънцето – това не е нищо друго, освен сянката на Бога.”
Б. Друг аргумент за моята вяра, това е историята.
Бог е Диригентът на човешката история. Той издига царства; издига управници; определя географското положение; определя времето им. Човешката история не е управлявана от хаоса, нито от слепи сили, а от Бога. Това е и Неговата декларация в книгата на пророк Исая: „Помнете предишните неща от древността; Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;” (Ис. 46:9,10)
Пример:
На 5.І.1791г. петима офицери се пързаляли с кънки във френския град Оксон. Внезапно един от тях се оплакал от силни болки в корема и си тръгнал към дома. Останалите продължили да се пързалят. Ледът се счупил и четиримата потънали и се удавили в реката. Кой е бил петият, оцелелия? – Наполеон Бонапарт!
Ойкен твърди: „ В движението си историята се вижда носена и ръководена от една Воля, стояща над човешкия живот.”
- 15 века преди Христа Бог предупреди чрез Мойсей за бъдещото разпръскване на Израел между народите и през 70г. то се случва; Втор. 30 гл. говори и за тяхното събиране в обещаната земя в последно време. (1948г.) Това е истинско чудо, защото те остават далеч от земята си за много векове наред; изгубват родния си език, масово са преследвани и избивани; пръснати по цял свят между народите, вместо да се претопят, както много други, те запазват своята националност и се завръщат в земята на дедите си!
- Бог разкри чрез пророк Данаил, живял VІв.пр.Хр. за издигането на големите езически империи – Вавилония, Мидо-Персия, Гърция, Египет, Сирия и Рим.
- Бог разкри Своите намерения чрез пророците за бъдещето на света, в който живеем.
- Издигането на Русия и нейната роля спрямо Израел (Йезекиил 38:1-23)
- Възход на нациите от изток (Откр.16:12)
- Възстановяване на Римската империя в последно време
- Моралното състояние на света
- Природните бедствия
Достатъчно е да погледнем към историята и към библейската археология, за да заявим: Аз вярвам в Бога!
2. Аз вярвам в Бога, защото се нуждая от Него.
А. Вярата в Него е отправна точка в живота ми. Без него, човек е като изгубен; като дърво без корени.
Такова дърво без корени е бил и нашият народ. Подтиснато от турците, силно повлияно от гърците, обществото ни е изгубило чувство за националното си достойнство. След дълъг труд Паисий Хилендарски успява да напише „История славянобългарска”. В нея той описва славното минало на народа ни, добродетелите, юначеството, високата му култура, славните царе, които са го управлявали… Паисий я разпространява между по-будните и грамотни българи, за да я четат и преписват. С това се поставя началото на националната освободителна борба.
– Човек е случайност.
– Човек произхожда от маймуната.
– Човек е животно от по-висш разряд.
– Човек умира и край. Всичко свършва.
Ако това е така, какъв тогава е смисълът от нашето съществуване? Ако това е така, човешкият живот струва толкова, колкото и този на домашните ни любимци. Защо тогава, когато шофьорът блъсне котка, никой не му търси отговорност, а ако блъсне човек, го наказват сурово?
Човек е създаден от Бога! Има божествен произход. От Него произхождаме и към Него отиваме. Бог ни е създал и е загрижен за нас. Обича ни! Бог има цел за живота ни. Дал ни е надежда. Всичко това придава стойност, смисъл и цел в живота ми. Помага ми да осъзная: Кой съм? и От къде идвам? На къде отивам? И Защо живея?
Б. Вярата в Него внася вътрешен мир в душата ми.
Блажени Августин изповядва пред Бога: „Ти Си ни създал за Себе Си и сърцата ни не намират покой, до като не си починат при Теб.”
Апостол Павел говори за пътя на мира с Бога: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;” (Римл. 5:1)
Апостол Йоан говори за пътя към вътрешния мир в човека: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.” (ІЙоан 1:9) Твърденията на тези апостоли могат да се преживеят на практика и аз съм щастлив, че съм имал такава възможност.
В. Вярата в Него ми помага да изграждам правилни взаимоотношения с другите.
Достоевски пише: „Единствено християнството притежава в себе си живата вода. Само то може да доведе човека до живите водоизточници и да го спаси от разлагане. Без християнството човечеството ще се разложи и изгние. …Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено.”
Чуйте сами какво е учил Небесният Проповедник:„И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.” (Мат.7:12)
Г. Вярата в Него ме прави силен и уверен.
Тя ми помага да преодолея тежките обстоятелства при които понякога съм поставен. Да знаеш, че не си сам в трудно време. Да знаеш, че Бог ще даде изходен път от ситуацията. Това наистина действа.
3. Аз вярвам в Бога, защото мога да общувам с Него.
А. Той търси общение с хората.
„И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?” (Бит. 3:8,9)
„Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.” (Лука 19:10)
Б. Той се открива лично.
– Натанаил
– Самарянката
– Савел
В.Той се откри и на мен.
4. Аз вярвам в Бога, защото не съм единствен.
Една статистика може да ни помогне да разберем как се е развивало християнството през вековете:
30г. – 0
100г. – 1 милион
500г. – 43.4 милиона
1000г. – 50.4 милиона
1500г. – 81.0 милиона
2001г. – 1.973 милиарда
Роберт Миликан твърди: „Аз никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога“.
Заключение:
Със сигурност към всичко това, могат да се прибавят и други аргументи за вярата ни в Бога.
Всеки може да открие Бога през живота си, но има едно условие валидно за всички времена. За него, Бог говори чрез пр. Еремия:
„И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.” (29:13)
Моето пожелание за всеки от вас е: това наистина да се случи!
п-р Пламен Ганчев