Божият глас
Прочит: Йоан 10:1- 6
Увод:
Октомври месец е, 29година след Христа.
Господ Исус приключва служението Си в Галилея и се връща в Ерусалим за еврейския празник шатроразпъване. Той знае, че там не Го очакват с цветя. Водачите в Ерусалим са враждебно настроени. Нещо повече – Юдеите Го търсеха за да Го убият. В средата на празника Господ възлезе в храма, за да поучава. Заобиколен от юдеи, небесният Учител трябваше често да прекъсва поучението Си заради въпроси и нападки, които му отправяха. Той разбра една истина: тези хора слушат думите Му, но не разбират съдържанието им. Тогава ги запита: „Защо не разбирате говоренето Ми?” (8:43) Изкараха Го луд. Взеха камъни за да Го убият.
В един от тези дни Господ извърши чудо. Отвори очите на сляпороден и той прогледна. Това събитие още повече ядоса Неговите противници.
Обявиха Го за измамник, за голям грешник. Взеха решение да отлъчат от синагогата всеки, който би изповядал, че Исус е Христос. След всичко това, Господ Исус им разказа притчата за Добрия Пастир. Има много пастири, но само един е добрият, защото Той дава живота Си за овцете.
Има много овце, но не всички принадлежат към стадото на Добрия пастир.
Негови са само тези, които познават гласа Му.
„…и овцете слушат гласа Му…” – ст.3 „…и овцете го следват, защото познават гласа Му” – ст.4 „ …а подир чужд човек няма да следват, … защото не познават гласа на чуждите.” ст.5 „Моите овце слушат гласа ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.” ст.27
Добрият Пастир, Simon Dewey
Явно е, че връзката между пастира и овцете е неговият глас. Неговите овце познават гласа Му! По гласа Му те Го следват и отличават от другите пастири.
Думите на Господа са повод да се замислим като християни над един много важен въпрос:
Познаваме ли гласа на Добрия пастир?
Познаваме ли Божия глас?
Вярвам, че всички ние съзнаваме важността на този въпрос:
– от това се разбира дали принадлежим на Христа или не;
– следваме ли Истинския пастир или някой друг;
– това ни позволява да различим Божия глас от останалите гласове, които достигат до нас.
1. Гласът на Бога в Библията.
а/ Божият глас в Стария Завет. Псалмистът казва за идолите: „Уста имат, но не говорят, очи имат, но не виждат.” (115:13) Не е така с Бога! На много места в Ст. Завет чуваме Бог да говори. Той говори на творенията Си; на ангелите, хората, на отделни човеци. Говори понякога и на сатана.
Ето някои от тези текстове:
– За първи път чуваме Божия глас при сътворението „И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.” (Бит. 1:3);
– Божият глас се носеше в Едемската градина, зовейки първата човешка двойка след грехопадението при вечерния ветрец в Едем. „Где си?” (Бит.3:9);
– Божият глас прогласи Закона на Синай пред всичките израелтяни: „И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людите се оттеглиха и застанаха надалеч. И рекоха на Мойсея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.” (Изх. 20:18,19).
Интересни са описанията на Божия глас, направени от различни хора.
– Йов го описва като гръм (37:5);
– Пророк Илия като тих и тънък (ІІІ Царе 19:12);
– Псалмистът го нарича тръбен (47:5);
– А на друго място мощен (Пс. 68:33)
Това ни дава основание да определим гласа на Бог като много нежен и същевременно властен и достатъчно силен за да се чуе до краищата на вселената.
б/ Божият глас в Новия завет. Едва ли има християнин, който да не е обръщал внимание, че в новозаветно време Бог е продължавал да говори на хората.
– Той проговори от облака в деня, когато Исус бе кръстен в р. Йордан;
– Същият глас се чу от тримата апостоли когато бяха на планината на преображението;
– На последната пасха в Ерусалим Исус се помоли в притеснението Си и дойде глас от небето „И Го прославих и пак ще Го прославя” (Йоан 12:28).
Авторът на посланието към Евреите започва така: „Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в тези последни дни говори на нас чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи и световете.” (1:1,2) Неведнъж Господ Исус Христос е претендирал, че думите, които говори имат същия авторитет, като думите на Бога. „ Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.” – твърди Той пред учениците Си.
Впечатляваща е срещата на Апостол Йоан на о-в Патмос с прославения Божий Син. „ В Господния ден бях в Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши…Обърнах се да видя гласа, който ми говореше…., а гласът Му беше като глас на много води.” (Откр. 1: 10,11,12,15).
Изучавайки Новия завет разбираме, че след основаването на църквата Бог говори на хората Си чрез Святия Си Дух.
– За това предрече Господ Исус: „А когато дойде Онзи, Духът на истината, Той ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.” (Йоан 16:13);
– Святият Дух дава не само откровение върху духовните истини, но и напътства в определени ситуации. „А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.” (Деян. 8:29)
2. Гласовете у нас.
Една от най-трудните задачи на християните е да различат Божия глас от своя и от гласа на лукавия. Всеки от нас чува различни гласове в сърцето си и по някога се объркваме – нашите мисли приписваме на Бога или Божии думи определяме като дяволски…и т.н.
а/ Човешкият глас у нас обикновено е свързан с желанията на старата ни, покварена природа. Нашето ЕГО има основен дял:
– желанието ни за удоволствия;
– стремежът ни към материални блага;
– амбициите ни за власт и слава.
Тези три стоят в основата на много мечти и скрити мотиви за нашето поведение. Не мислете, че Бог би се зарадвал да ни види нещастни, парцаливи и гладни или смачкани и унижени. Не! Той не е срещу удоволствията, благата и властта, които може да има човек. Но Той е срещу неправилната им употреба; срещу издигането им за смисъл и цел в човешкия живот. Колко полезна тогава може да е молитвата на Цар Давид:
”Изпитай ме Боже и познай сърцето ми; опитай ме и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път, и води ме по вечния Си път.” (Пс.139:23,24).
б/ Гласът на лукавия. За него четем в І Тим. 4:1 „А Духът изрично казва, че в последните времена някой ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения…”
Господ Исус казва за дявола, че той е „ баща на лъжата” и не мисли за „Божиите неща, а за човешките”. Той е загрижен за хората дотолкова, че да отклони вниманието им от Бога и да го насочи към тях самите. Неговите цели са да разклати доверието ни в Бога. Инструментите, които използва са невежество, лъжа, измама, хитрост. Неговото лукавство може да обърка и най-ревностни християни. Много често можем да го чуем чрез някой друг да ни говори – спомнете си за змията в Едем или за Симон Петър в чиито думи Господ разпозна сатана.
Подтикът към обидни думи, завист, омраза, предателство, неверие, грях, самоубийство и др. носи почерка на лукавия и ние трябва да сме особено осторожни. Такова е и предупреждението на апостол Петър „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви дявола, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему стоейки твърди във вярата…” (І Петр. 5:8,9)
в/ Божият глас По-горе беше споменато за описанието, дадено в Библията за Божия глас. Той е много нежен и същевременно властен и достатъчно силен за да може да се чуе до крайщата на вселената. Към тези качества на Божия глас можем да прибавим, че той може да бъде разпознат и по информацията, която съдържа.
Господ Исус каза пред учениците Си: „Думите, които съм ви говорил, са дух и живот.” (Йоан 6:63) Неговите думи са като добри семена за тия, които си отворят сърцето, защото имат живот в себе си, работят в нас и принасят добър плод в живота ни.
Друга характеристика на Божия глас е истината. „Аз за това се родих – каза Подсъдимият пред римския управител – и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината.” (Йоан 18:37)
Ние хората често се объркваме, защото различни твърдения претендират да бъдат истинни. Такава е човешката философия – по един въпрос да има няколко истини. Божията истина е една. Тя не се променя. Човешките истини са като лабиринт, в който хората се объркват и изгубват, а Божията е кратка и ясна.
Нека спомена и това, че Божият глас носи у себе си любовта, мъдростта и правдата на Бога. Вслушайте се в Христовото учение и ще се убедите, че то е напоено с тези три.
Божият глас е като гръм т.е. кратък, но запомнящ се!
Божият глас не противоречи на Библията, а е в хармония с нея..
Не винаги Божият глас носи мир и сигурност. Понякога се чувстваме объркани, несигурни и уплашени, когато го чуем. Спомнете си Авраам, който трябваше да принесе любимия си син в жертва. Спомнете си Симон Петър, пред когото стоеше Божия Син със съд в ръце, готов да измие нозете му. Спомнете си реакцията на учениците при вестта, че Учителят им ще бъде убит в Ерусалим…Първата и най-лесна реакция е да отречем думите на Бога, но когато помислим, виждаме, че Той има право и е добре за нас да му се покорим.
3. Кой може да чуе Божия глас?
а/„Който е от Бога, той слуша Божиите думи;” (Йоан 8:47) Това ни помага да разберем, защо някои от хората не желаят да слушат благата вест, защо има вярващи, които не отварят Библията си с месеци, а на църква ходят понякога – Исус казва, че те не са от Бога и Божият глас не ги вълнува.
б/ „Всеки, Който е от истината слуша Моя глас.” (Йоан 18:37) Не истината, която на нас се нрави, а тази която идва от Бога. В думите „слуша Моя глас”, откриваме отношение на вслушване, покорство, съобразяване и следване на Божия глас.
в/ Божият глас се чува и от хората, които престояват в молитва. Бог чрез пророк Еремия пита пастирите на Израел: „Защото, кой от тях е стоял в съвета на Господа, та е видял и чул Неговото слово? Кой от тях е внимавал в словото Му и е чул?… Но ако бяха стояли те в съвета Ми, тогава те щяха да правят людите Ми да чуят думите Ми и щяха да ги връщат от лошия им път…” (23:18,22)
Много пъти в молитва ние можем да чуем Божия глас и да получим отговор на въпросите си, откровение, съвет, водителство.
Заключение:
Огромна привилегия е за човека да познава Божия глас! Той ни зове, изобличава, насърчава, съветва, ръководи…
Той ни дава сигурност и ни пази от заблуди.
Той ще ни отведе един ден и в небето.
И днес Господ Исус стои пред вратата на твоето сърце и хлопа.
„Ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него, ще вечерям с него и той с Мене.” (Откр. 3:20)
Ще чуеш ли гласа Му?
п-р Пламен Ганчев
март 8th, 2011 at 06:56
Браво, допадна ми . Бъдете благословенни!