Който люби, роден е от Бога
Прочит: І Йоан 4:7–21
Християнското предание разказва един случай из живота на апостол Йоан. В малоазийски град той срещнал момче с благородни заложби. Прибрал го при себе си, поучавал го и го кръстил във вода. Наложило се да отпътува далеч и поверил момчето на пастира на църквата. Той се грижел за момчето, но нямал достатъчно време, което да му отделя. Неукрепнал във вярата, младежът се поддал на влиянието на лоши другари. Образували банда. Ограбвали хората. Криели се. След години апостолът отново минал през този град и запитал за момчето. „Върни ми съкровището! Аз ти го поверих да го пазиш.” – казвал той на пастира. Апостол Йоан научил къде се криели разбойниците и се запътил натам. Пазачите го хванали и отвели при своя главатар. Когато видял ап. Йоан, той го познал, засрамил се и побягнал. Затичал се и старецът да гони беглеца. „Сине, върни се при баща си. Бог ме изпрати да те намеря. Той е милостив и те обича!” – викал старият апостол. Победен от думите му, младежът спрял и се върнал. Животът му се променил завинаги.
В края на своя живот, апостол Йоан написа първото си послание.
– там предупреждава да се пазим от ереси;
– пише за смъртоносната сила на греха;
– за примамката на този свят;
– но ако ние желаем да достигнем до сърцето на това послание, ще открием, че това е любовта.
Думата Любов се споменава в него 17 пъти, а думата любя – 16. Няма друга книга в Библията, която да говори повече за любовта от това послание.
Съвсем основателно са нарекли Йоан – „Апостолът на любовта”. Той познаваше нейната велика сила. Господ Исус го плени с любовта Си. А сега, самият той пленяваше човеците около себе си с нея. Йоан знаеше, че истинската любов идва от Бога, защото „Бог е любов”.
Святият Дух привлича нашето внимание към три много важни за всеки християнин истини:
І. Омразата не е безобидна.
ІІ. Защо трябва да обичаме?
ІІІ. Любовта води към привилегии.
За нас като пътници към небето е важно да разберем всичко това, а когато го разберем – да го приложим на дело.
1. Омразата не е безобидна.
А. 1 Иоаново 2:9 „Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнината.”
Първото нещо, което прави впечатление в тези думи е, че светлината и омразата са несъвместими. Там, където едното е налице, другото със сигурност го няма.
Интересно е, че апостолът не говори тук за нашите ближни, които представляват голям кръг от хора, но определено за отношението ни към вярващите – „брата си”. Нима е възможно християни да се мразят? За някои това е немислимо, но за апостола омразата между вярващи представлява голям проблем. Той писа ІІІ-то си послание до любезния Гай. Там има няколко изречения за ръководителя на църквата Диотреф. Апостол Йоан го обвинява в три неща:
– Диотреф е клеветял някои вярващи.
– Той не ги е приемал в църквата.
– Изгонвал е от църквата тези, които приемали оклеветените.
За съжаление „Диотреф” може да бъде видян и днес зад амвона в някоя църква или между редиците да клевети някои от братята, да настройва срещу тях или да разделя християни.
Апостол Йоан писа: „той и до сега е в тъмнината”.
Б. 1 Иоаново 2:11 „ А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му.”
Може би всички ние сме чели този стих и той ни е помогнал да направим едно откритие: Човекът, който мрази, не знае къде отива, защото той е заслепен.
Трябва ли тогава да следваме такъв? Господ Исус пита: „Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?” (Лука 6:39)
Поучителен е примерът на еврейския народ, воден от книжниците и фарисеите. Господ ги нарече „Слепи водители”. Те подбудиха народа да изиска Христовата смърт. По-късно подбудиха въстание срещу римляните и заедно паднаха в ямата. 2 000 години този избран от Бога народ пада от яма в яма, защото следва своите слепи водачи.
Един разумен човек никога няма да следва слепия, който не знае къде отива.
А ще следва ли човека, чието сърце е пълно с омраза?
Ще търси ли съвета му?
В. 1 Иоаново 3:15 „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.”
Апостолът изявява окаяното състояние на мразещия човек:
– той е в тъмнина;
– той не знае къде отива;
– омразата го е направила пътник към ада.
Вижте! Йоан не казва: Всеки който мрази 100 от своите братя е човекоубиец. Думите му са: „ който мрази брата си, е човекоубиец”. Обичай 1 000, мрази един – ти си човекоубиец.
Омразата не е безобидна! Данъкът й е голям и отнема правото ни на Вечен Живот.
Апостол Йоан ни посочва един друг път и това е пътят на любовта! Той ни дава четири отговора на въпроса:
2. Защо трябва да обичаме?
А. 1 Иоаново 4:7 „Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.”
І.Любовта е естествена черта за родените от Бога.
Това е така, защото децата винаги приличат на своите родители. Казват за някое дете: „Одрало ти е кожата.”; „Взело ти е очите”; „Тя е тиха като майка си”
А синовете на дявола приличат на баща си:
– той лъже и те лъжат;
– той мрази и те мразят;
– той убива и те убиват.
Божиите чада приличат на своя Отец. „Бог е любов” пише апостол Йоан в 4:8,16. Съвсем нормално е, ако сме родени от Бога, да Му приличаме по любовта.
Пример: Апостол Павел пристига във Филипи, но не познава никого там. Намериха мястото, където се събираха за молитва и там той проповядва благовестието. Лидия бе първата повярвала европейка. Деяния 16:15 „И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.”
Гостоприемство с любов.
Подобен е случая с тъмничния началник, който повярва. Изми раните на Павел и Сила. Нагости ги в своя дом…
Как е с теб?
Ако ти си роден от Бога, любовта би била естествена изява в твоя живот.
Б. 1 Иоаново 4:21 „И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.”
ІІ. Любовта е заповед от Бога.
Но, вижте. Тази заповед е адресирана само до обичащите Бога. „Който люби Бога, да люби и брата си.” За някои това може да изглежда странно, защото на сърцето не може да се заповядва. Любовта е чуство, а него или го има, или го няма. Това е така, когато говорим за човешката любов. За нея много неща са недостижими. Но Библията ни казва, Че Бог е дал Своята любов да пребъдва в сърцето ни. Римляни 5:5 „А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.” Ако Бог издава заповед, то е да отворя сърцето си и Неговата любов да се прояви в моя живот. Така аз ще мога да обичам брата си, колкото и различен да е той в очите ми. Запомете, че ние сме настойници на Божията любов. Неговата заповед е да я даряваме на всички около себе си. Не се страхувайте, че тя ще свърши. Не я пестете. Колкото повече даваме от нея, толкова повече получаваме от Господа.
В. 1 Иоаново 4:20 „Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.”
ІІІ. Любовта може да бъде проявена на дело.
Господ Исус говореше за съда над народите. Мат. 25:34 – 40 „Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.”
Любовта е повече от едно чувство. Любовта е повече от една изповед. Любовта е дело, което говори за истинските чувства.
Г. 1 Иоаново 5:1 „Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него.”
ІV. Любовта е плод на духовната ни връзка.
Ние обичаме хората там, където живеем, учим или работим, защото с едно или друго са заслужили нашата любов. В семейството любовта не е по заслуги – тя е резултат на кръвна връзка. Апостол Йоан ни говори за силната духовна връзка между вярващите – те всички са родени от Бога. Имат Един Спасител, една надежда, едно царство… Това са неща, които трябва да ни свързват. На един Дух сме!
3. Любовта води до някои превилегии.
А. 1 Иоаново 4:8 „ Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.” Познава Бога.
Б. 1 Иоаново 2:10 „ Който люби брата си, той пребъдва в светлината; и в него няма съблазън.” Пребъдва в Бога.
В. 1 Иоаново 3:14 „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.” Има Вечен Живот.
Заключение:
Един служител на Петър Велики извършил престъпление, за което бил осъден на смърт. Синът на осъдения отправил молба към императора.
– Баща ми е нарушил своя дълг пред Бога, царя и отечеството си. За това е осъден на смърт. Аз не протестирам срещу присъдата. Само моля, вместо неговия живот вземете моя. Така аз ще се отплатя на баща си за грижите, майка ми ще запази своя съпруг, а братята и сестрите ми – своя баща. Родът ми ще избегне позора.
Императорът, трогнат от думите на младежа казал:
– Понеже твоят баща е отгледал и възпитал такъв син, аз му подарявам живота. А тебе назначавам на неговото място.
Любовта е истинският белег на Божиите чада!
п-р Пламен Ганчев