На 29 март ЕПЦ-1 в Русе ПРАЗНУВАШЕ. Празнуваше, защото това бе денят, в който новият ни молитвен дом бе тържествено осветен. С главни букви, защото това събитие стана възможно след дългогодишни молитви и безрезервно упование на Господа. Вярата и надеждата, че един ден ще имаме наше място за поклонение, молитва и общение, топлили сърцата на братята и сестрите от църквата ни години наред, бяха преизобилно възнаградени. Както неведнъж се каза в този ден – ние поискахме и получихме повече от поисканото, защото нашият Бог е велик! По време на благодарствените молитви имаше и немалко просълзени очи, защото мнозина си спомниха за братята и сестрите, които не дочакаха да влязат в молитвения дом, но  ние вярваме, че те се радваха заедно с нас оттам, където са сега – в Небесното царство.

Тук трябва да поясним, че датата 29 март не беше случайно избрана – именно на тази дата преди 81 години започва историята на Евангелската Петдесятна църква в Русе. Накратко, имахме двоен празник – освещаване и рожден ден. В началото на тържественото събрание пасторът ни брат Пламен Ганчев направи преглед на пътя, извървян от църквата през тези години.

Тук поместваме част от изложението на п-р Ганчев:

„… История
А. За да стигне до този тържествен и радостен момент, Евангелската Петдесятна Църква в нашият град е извървяла дълъг и труден път. Нейната регистрация датира от учредителния събор на Петдесятните църкви проведен в гр. Бургас от 28 – 31.03.1928 година. А това на свой ред ще рече, че църквата ни днес отбелязва своя 81 годишен рожден ден. Братя и сестри, този дом е най-чудесния подарък, който Бог е направил за всички нас!
Зараждането на нашето общество е свързано с името на Петко Петров, който през 1927 година пристига от Плевен в Русе. Пръв плод от блоговестването му е Пейо Стоянов Чифутов. Той отваря дома си за събрание на вярващи на ул. Вискяр №5. Зараждащата се нова църква вече е от 10 – 15 човека. Групата е посещавана от брат Костадин Томов, с. Сийка Дрянова и други пътуващи проповедници.
Поради нарастването си през годините, църквата сменя няколко адреса: на улиците Скобелев и Оборище. С голяма радост вярващите закупуват собствен молитвен дом на ул. Панайот Хитов, но тази радост е за кратко.
В кратката история на Методистката църква в нашият град, писана от пастирите Вениамин Пеев и Данаил Налбански можем да прочетем: „В началото на месец ноември 1961 година братската Евангелска Петдесятна Църква в гр. Русе остава без молитвен дом поради отчуждаване на стария и салон. Заместник-председателя на градския народен съвет др. Балабански насочва Ръководството на Петдесятното общество към Методиският храм…оттогава методисти и петдесятни вярващи вървят заедно по пътя след Христа, без да правят разлика по догматически въпроси и като обслужват заедно дори Светото Причастие.”
За известно време молитвеният дом на Методиската църква се превръща в средище на евангелските вярващи в нашия град. Освен домакините методисти, там са намирали прием вярващи от баптиски, петдесятни и Божии църкви.

Б. След демократичните промени, църквата ни е сменила още няколко адреса: на ул. Цар Шишман №13; бившия медицински институт до телевизията; Дома на културата; ул. „Генерал Гурко” №16 и това е предпоследния адрес на който провеждаме богослуженията си. Вярвам, че последният адрес за всеки истински християнин е небето.
Много петдесятни пастири са се трудили на Божията нива в гр. Русе, първият от които е бр. Харалан Попов; Никола Стефанов; Тодор Годжаров; Иван Еламов; Стойчо Купенов; Георги Тодоров; Славе Рахнев; Тимотей Пеев; Вениамин Пеев; Васил Димитров; Христо Андреев и Пламен Ганчев.
Аз вярвам, че този дом е резултат от Божията милост, но и отговор на хилядите молитви, които тези служители са отправяли към Бога заедно с вярващите от църквата.

В. Съществен пропуск в моя кратък доклад ще бъде, ако не спомена за развитието на строителството на първия Молитвения дом, започнат след началото на демократичните промени. Той се намираше на ул. „Цар Шишман” №13. Имотът беше закупен от църквата по времето на п-р Васил Димитров. Когато п-р Христо Андреев поема ръководството на църквата, започнатият строеж продължава до кота нула.
С нашето пристигане изготвихме нов архитектурен план заради промени, които бяха настъпили междувременно. Негов автор бе арх. Венцислав Илиев – човек, който има не само професионалните умения, но и сърце, почитащо Бога. За изпълнението на проекта бяха необходими 630 000 лв. През следващите години успяхме да издигнем сградата с покривната плоча. Когато направихме нов сметко-план за необходимите пари до пълното завършване, се оказа, че са необходими още 630 000 лв.
С духовния съвет потърсихме алтернативен вариант, за да разрешим въпроса с църковната сграда по-бързо. Със съдействието на фирма за недвижими имоти „Костов”, ние разгледахме този имот – собственост на фирмите „Роан 90” и „Стройсвет”. Със съгласието на духовния съвет и вярващите в църквата ни, със съгласието и пълномощията на Председателя на СЕПЦ бр. Вирчев, ние направихме сделка за покупко-продажба на двата имота, със споразумението, че фирмите ще довършат строителството „до ключ“ и ще променят предназначението за ползване. Всичко това беше извършено в определените срокове и с добро качество.
Благодаря на господата Христомир Илиев, Илиян Илиев и Светозар Пенчев за тяхната коректност и старание.
Благодаря на строителния техник – г-жа Бонка Иванова, която оказа пълно съдействие за адаптирането на сградата според нуждите на църквата.
Благодаря на строителите, които са взели участие в изграждането на този дом.
Бог да благослови всички тях със физическо здраве, духовен мир, семейно щастие и достатъчно работа за да продължи успешно тяхната дейност.
След издаването на акт 16 ние поехме обзавеждането на Божия дом. Така стигнахме до тук. …“
Като почетни гости присъстваха председателят на ОЕПЦ Виктор Вирчев, пастор Пламен Василев /ЕПЦ Шумен/, пастор Ивайло Сяров /Баптистка църква/, епископ Петър Георгиев /Божия църква/, пастор Даниел ….  /Методистка църква/, пастор Исус Пенчев /ЕПЦ-3 Русе/, Таня Петрова /декан във ВЕБИ/. Всеки един от тях поднесе своите приветствия и отправи пожелания за бъдещето на молитвения дом и църквата ни и след кратка проповед на п-р Вирчев, всички се помолихме за освещение на молитвения дом. Младежите бяха надминали себе си – както може да се види от снимковия материал, всички бяха официално пременени, групата ни за хваление беше в пълен състав, даже и подкрепление си имаха в лицето на малкия цигулар Христо от София .

1. Ваня и Ясен каза:
   януари 8th, 2010 at 13:58

   Здр. Бихте ли ни дали координатите на пастор Пламен Ганчев?
   Той ни познава, преди няколко месеца ни венча. Ние замихме за чужбина и загубхме координатите му.
   Благодарим ви:
   Ваня и Ясен