„Без слънчевата светлина и топлина Земята би била мъртва, студена, безводна пустиня, лишена от какъвто и да е живот.“ – четем в христоматията по обща физическа география. И това действително е така. Слънцето е източник на всички основни видове енергия. Без неговата светлина и топлина растенията не биха могли да преработват водата и въглеродния двуокис в тъй необходимите за всички живи организми кислород и глюкоза.

Слънцето – този небесен ”младоженец”, както го нарича псалмистът, се намира на около 150 млн км разстояние от Земята. То изглежда с големината на баскетболна топка, но в действителност радиусът му е 109 пъти по-голям от земния, повърхността – 11930 пъти по-голяма от земната и притежава 99,8% от масата на слънчевата система. Въпреки, че през последните години се говори повече за вредата от слънчевата светлина, отколкото за ползата, такава има и тя е огромна за нашето здраве. Слънчевата светлина действа пагубно на бактерии, вируси, гъби и други микроорганизми. Загарът на кожата ни я прави устойчива на инфекции. Слънчевата светлина подобрява обмяната на веществата в организма ни, усилва имунната ни система, регулира нивото на хормоните и укрепва сърдечната ни дейност. Тя способства за образуването на вит. D и за освобождаването на организма ни от тежките метали. Повишава настроението и самочувствието ни, а снижава влиянието на стреса. Слънчевата светлина е препоръчителна за хора, страдащи от депресии.

Колкото повече научаваме за Слънцето и неговото влияние, толкова повече се убеждаваме и в гениалността на великия Творец. Исак Нютон пише: “ Това удивително разположение на слънца, планети и комети може да бъде дело само на разумно, всемогъщо Същество.“ С право псалмистът заявява: „Небесата разказват славата Божия…“ Цялото творение говори мощно за своя Създател. То е един от основните аргументи на нашата вяра. Подтиква ни да се поклоним пред величието, мъдростта и силата на Бога.

Освен естественото откровение на Бог в творението, има още едно специално откровение, което Той е дал за Себе си и това е Библията. Между тези две откровения съществува хармония и взаимно допълване. Откровението на Библията не е нещо откъснато от живота на хората.

1. Аз Съм светлината на света!
А/ Евангелист Йоан ни описва в 7 и 8 гл. случилото се на празника Шатроразпъване. Това бил най-великият и най-святият празник, който празнували юдеите във времето на Христа. През тези дни се отправяли тържествени благодарности за събраната реколта. Това било радостно време, през което боголюбивите евреи напускали своите домове и живеели в шатри, направени от клони, в памет на Божията грижа за техните бащи, докато живеели в пустинята. Този празник напомнял, че Бог живеел между народа си. Стара традиция оформяла посрещането на този празник. През всеки от седемте дни тържествено шествие тръгвало от храма към къпалнята Силоам. Там свещеник напълвал златен съд с вода, а левитския хор пеел песни за „източника на спасението“. Това напомняло отново времето на странстване из пустинята, когато Бог им даде вода от скалата. Едно от главните събития през последния ден на празника било издигането на огромни светилници в женския двор на храма. Фитилите за тях били изготвяни от стари свещенически дрехи. Горящи факли ярко осветявали двора и събраният там народ пеел, прославял Бога, танцувал. Светлината напомняла как Сам Бог придружавал народа Си денем в облачен стълб, а нощем в огнен.

Б/ В този момент на благодарност към Бог и радост от грижата и милостта Му към народа Си, Господ Исус рече на стоящите там: „Аз Съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“ (Йоан 8:12) Това велико изявление на Божия Син имаше своето основание. Пророк Малахия сочеше към Месия напред във времето и пророкува:  „А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата…“ (Малахия 4:2) Свещеникът Захарий – бащата на Йоан Кръстител също пророкува „…ще ни посети зора от свише, за да сияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка и да насочи нозете ни в пътя на мира.“ (Лука 1:78,79)  Благочестивият Симеон взе в ръцете си бебето Исус и благодари на Бога „…защото видяха очите ми спасението, което Си приготвил пред всичките люде, светлина да просвещава езичниците и слава на Твоя народ Израил.“ (Лука 2:30-32) При наличието на такъв кръг от свидетели, изявлението на Господа звучи още по-ангажиращо – „Аз Съм светлината на света!“ Той изрече същото: „Аз Съм“, което Бог изрече пред Мойсей на планината. С това Исус още веднъж заяви Своята Божествена същност.  „Аз Съм светлината на света“, а тя – светлината, винаги е била символ на Бога, на духовната истина и на святостта.

В/ Светлината, която дава Господ Исус, отваря очите ни за духовната реалност!
Това е светлина, която ни помага да видим истинското си положение в този свят, а то е робство. Да, хората не осъзнават духовното си робство на греха и на княза на този свят. Господ Исус каза на Своите слушатели: „Ваш баща е дяволът и желаете да вършите похотите на баща си.“ (Йоан 8:44) . Апостол Павел получи поръчение от Бога за работата между езичниците: „… да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината, от властта на Сатана към Бога…“ (Деян. 26:18). Докато човек живее в духовна тъмнина, не може да осъзнае колко сериозно и колко критично е положението му. Той прилича на раково болен, който се мисли за понастинал. Хората, живеещи в тъмнина, живеят в самозаблуда игнорирайки вечността и в невежеството си обричат безсмъртната си душа на вечна погибел.

Това е светлината, която ни помага да видим кой може да ни помогне, да ни спаси. „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ (Йоан 8:36). Той има власт над Сатана! Той има власт над греха! Той има власт да развързва вързаните! „Във Него имаме изкупление чрез кръвта Му – казва Писанието – и опрощение на греховете ни“. (Кол. 1:14)

Това е светлина, която ни помага да видим къде стъпваме и накъде вървим. „Който Ме следва няма да ходи в тъмнина.“ Със следване на Божия Син започва дългия ден от християнския ни живот, когато няма да се спъваме, понеже не сме видели неравностите по пътя. Няма да се заблудим, защото знаем вярната посока. Няма да паднем в ямата, защото я виждаме и ще я заобиколим. „Ако ходи някой денем не се препъва…“ рече Господ на учениците Си в Йоан 11:9

Това е светлина, която ни помага да разграничим ясно доброто от злото, истината от заблудата. Били сме жертва на измама и години наред сме живели с мисълта, че това е истината. Харесвали сме греха, одобрявали сме го, насърчавали сме другите да го използват. Лъжата, кражбата, прелюбодейството, лицемерието, сребролюбието, насилието, отмъстителността… – всичко това е малка част от живота на тъмно. Когато Христовата светлина ни огрее, тогава осъзнаваме в каква кал сме били въвлечени. Светлината Му ни помага да видим злото и да се отърсим от него.

2. Опасностите, които можем да срещнем.
А/ Разказва се за Диоген, че докато се греел на слънце, Александър Велики застанал до него и му казал: „Искай от мен каквото си пожелаеш.“ Мъдрецът отговорил: „Отдръпни ми се от слънцето.“ Много неща от този свят си придават голямо значение и се борят за място в сърцето ни. Такива могат да бъдат хора, предмети, лоши навици, болни амбиции… Приятели, слънчевите затъмнения са реални явления, които се случват до два – три пъти в годината за по няколко минути, когато слънцето, луната и земята се намират в една линия, но истината е, че слънцето не може да стои на сянка. Идолите се стремят да застанат между нас и Слънцето на правдата, да ни лишат от животворните му лъчи, но Писанието ни предупреждава: „Дечица, пазете себе си от идоли.“ (ІЙоан 5:21)

Б/ Тъмните облаци на изпитанията също могат да скрият Слънцето от погледа ни. Това, че не го виждаме, не означава, че Него Го няма. Изпитанията са част от Божия план за живота ни. Той няма да ги отмахне, но макар и невидим, в изпитанието ще бъде с нас, за да ни помогне да го издържим. Много са Неговите обещания за трудните моменти в живота ни и едно от тях се намира в (Евр. 13:5) „…защото сам Бог е рекъл: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.“, а в книгата на пророк Еремия четем: „Защото, Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ (29:11)

В/ Болното око е сериозна причина някои да изгубят зрението си и да не виждат Христовата светлина. Системният грях, който допускаме в живота си погубва бавно, но сигурно нашето зрение. „Лицемерецо – казва Проповедникът на планината – първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно…“ (Мат. 7:5) Искреното ни покаяние може да ни помогне да възстановим зрението си.

Заключение: Ние може да сме поробени, да сме допуснали идоли да скрият Христа от очите ни, изпитания и грехове да бележат живота ни… Нека помним думите на Христа „ АЗ СЪМ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА!” и да се възползваме от възможността, която Той ни предоставя. Харесва ми мисълта на Матю Хенри, който пише: „Едно слънце осветява целия свят, така прави и Христос. Един Христос е достатъчен и няма нужда от повече.“

п-р Пламен Ганчев