Увод:
Задаването на въпроси е присъщо за всеки човек. В самото начало отговорите идват от близките му. По-късно от учителите в училище и книгите. Следва телевизията, компютрите, интернет. За някои от своите въпроси разискваме с колеги и приятели, а на други търсим отговорите сами.
Някои от въпросите, които си поставя човек са с повишена трудност. Очевидно е, че случайни хора и източници на информация не са надеждни. Ние лесно можем да се подведем и да достигнем до неправилни заключения поради ограниченията, в които сме поставени да живеем.
„Опитвах се да излекувам съмненията и угризенията на съвестта си с човешки средства, традиционни за човека. Но колкото повече опитвах тези средства, толкова повече проблеми и смущения изникваха в собствената ми съвест.” – споделя вътрешните си борби  Мартин Лутер [i]

От полза могат да ни бъдат науката, философията и религията. Понякога ние ги противопоставяме една на друга и сигурно има защо, но в интерес на истината, тези три могат да работят заедно и то добре.
Помислете само:
Научната революция се случва в християнизирана култура. Не в индуистка, нито в ислямска. Тя се случи в християнска култура, която е повлияна от християнски мироглед. За да имаш наука, трябва да имаш подходящ светоглед, а християнският светоглед, от своя страна, е оформен под влиянието на Библията.
Философията засяга не толкова нашето мислене, колкото нашия живот. Тя отправя задълбочен поглед към идеите, въз основа на които градим живота си. Това, което смятаме за истина, влияе на възгледите ни за самите нас, а също и на отношението ни към другите и към света.
Сократ казва: „Животът, който не е изследван. не си струва да се живее.” [ii]
Няма друг по-задълбочен и по-обширен от Библията труд върху произхода и развитието на човешкия живот.
Библията се явява Божия отговор на въпросите, които хората са поставяли през вековете.
„ Библията е книга, в която в продължение на хиляди години човешкият дух е намирал светлина и отговор на всичко, което е най-дълбоко в сърцето му.” Карлайл [iii]

1. Библията е боговдъхновена книга.
А. През 2001 година на Земята е имало 1 973 милиарда християни, което представлява 32,54% от населението й.
От тях:
– 943 499 милиона са католици;
– 761 328 милиона са протестанти;
– 211 246 милиона са православни и
– 57 милиона – смесени християни.
За всички тях Библията е свещена книга. На нея се отдава Божествен авторитет.
Думата Библия произхожда от гр. дума „библос”, което означава „книга”. Библията е не само книга, но сборник от 66 книги. Те съдържат закони, история, поезия, пророчества и послания. Тя е писана в продължение на 1 600 години.

Б. Библията претендира, че е Слово на Бог, изпратено до хората. „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.” (ІІ Тим. 2:16)
Свидетелства за това са:

• Единството и хармонията на всичките 66 книги. Писани в различно време от хора с различна култура, образование и обществено положение, книгите в Библията не само, че не си противоречат, но се допълват по един съвършен начин. Това свидетелства, че Авторът е един – Бог, но писателите са много. Апостол Петър пише във 2 посл. 1:20,21 „И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.”
• Оцеляването й въпреки тежките условия. В наш ежедневник в рубриката „Любопитно” е поместена статия, озаглавена: „Първата арестувана книга е Библията. Малцина са тези, които знаят, че тя е една от първите в историята книги, подложени на системно унищожаване. Още век и половина преди н.е. войниците на гръцкия цар Антиох Епифан са търсили копия от нея; по същия начин е постъпвала и полицията на римския император Деоклециан в 300 г. от н. е.”
• Огромната пропаст между тях и всичко останало във времето, когато са писани.
  • Вземете например пророк Исая, който е живял VІІ в. преди Христа Той говори за Бога в 40:22 „Той е Оня, Който седи над кръга на земята.” Еврейската дума, употребена тук  носи идеята за „сферичност”, „закръгленост”. Само допреди няколко века, учени и учители са вярвали, че Земята е плоска.
  • В книгата на Йов, четем в 26:7 „Бог… окачил е земята на нищо.” Някои учени доскоро са вярвали, че има космическо вещество, наречено етер, но такова няма. Има гравитация. Колкото и чудно да изглежда, именно тя поддържа телата в космическото пространство.
• Въздействието, което оказва в живота на хората.
  ”Когато човекът гледа Бога през Писанието, той ще познае могъществото и независимостта на Бога. Когато човекът гледа на себе си през Писанието, той вижда своята пълна нищожност. Библията пръска светлина върху понятието „човек”, неговото положение в историята, падението му, когато Божият образ в човека не е угаснал напълно, но все пак е променен до неузнаваемост.” (Калвин) Тази свята книга е променила живота на милиони мъже и жени, в точа число на алкохолици, престъпници, морално пропаднали, наркомани. Тя дава утеха и надежда на наскърбените, открива нови хоризонти в живота на младите.
• Стотиците пророчества, които са се сбъднали. Те са свързани с народи, личности, събития…
  • Старият завет съдържа над 300 месиански пророчества. Четирите евангелия описват голяма част от изпълнението на тези пророчества. Вярно е, че част от пророчествата могат съзнателно да се изпълнят, но за много от тях това е невъзможно.
  • Чуйте какво е казал небесният Учител за свършека на света: „Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.” (Мат. 24:7) Двадесети век е век на големите разрушителни земетресения. Ето някои от тях:
    Китай, 1976 г. , магнитуд: 8 , жертви: 655 000
    1927 г. , магнитуд: 8.3 , жертви: 200 000
    1920 г. , магнитуд: 8.6 , жертви: 180 000
    Италия, 1908 г. , магнитуд: 7.5 , жертви: 160 000
    Япония, 1923 г. , магнитуд: 8.3 , жертви: 99 000
    Пакистан, 1935 г. , магнитуд: 7.5 , жертви: 60 000
    Перу, 1970 г. , магнитуд: 7.7, жертви: 50 000
    Турция, 1939 г. , магнитуд: 7.9 , жертви: 40 000
    Армения, 1988 г. , магнитуд: 6.9 , жертви: 25 000
    Иран, 1968 г. , магнитуд: 7.4, жертви: 12 000.
    Това не само потвърждава истинността на Христовите думи, но и ни навежда на мисълта в кое време живеем.
• Фактът, че човеците са неспособни да създадат такъв уникален сборник от книги. Ж. Ж. Русо казва: „Признавам, че величието на Писанието ме изпълва с очудване. Светостта на Евангелието говори на моето сърце. Погледнете на философските книги с всичкия техен блясък и важност, колко малки изглеждат те в сравнение с тази книга. Възможно ли е тъй възвишената и в същото време тъй простата книга да бъде човешко слово? Възможно ли е, щото този, за когото тя разказва, да е бил само човек? Много по-естествено е да се допусне, че действително е съществувал Този, Който дал материал за тази книга, отколкото да се предположи съгласието на няколко човеци, за да я напишат.”

В. От особенно значение е да погледнем към отношението на Господа към Писанията. [iv]

• Христос си служеше непрекъснато с пасажи, идеи и примери от Стария Завет. От 39, Той е цитирал 22.
• Христос посочи тясната връзка между Божието Слово и Своята личност.
• Христос подхождаше към Писанията на Божието Слово творчески.

2. Важните въпроси, на които Библията отговаря:

• Бог е реален
• Бог е Създателя на видимия и невидимия свят
• Човешкият живот се осмисля, когато се върнем при Бога
• Има вечен живот със и без Бога

3. Основата
„И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.” (Maт. 7:24-27)
А. Проповедта на планината завършва с тези думи. Те се отнасят за всички, до които е достигнало Божието Слово. Господ Исус предупреждава за опасността от чисто интелектуалното знание. [v] – хора, които знаят, но не изпълняват. Едните градят своята къща върху здрава основа, а другите върху пясъчна. Отвън къщите изглеждат добре, защото основите не се виждат. Но когато дойде изпитанието…? Дъждът атакува покрива, вятърът – стените, а реките – основите. Едва когато бурята връхлита двете къщи се вижда и голямата разлика – домът, построен на канара издържа на бедствието, а домът, изграден на пясък, рухва непоправимо.
Няма живот без изпитания! Важното е какво остава от живота ни, когато изпитанията преминат? Това зависи от основата, върху която сме го градили.
Джон Стот пише по този повод: „Въпросът не е дали казваме красиви, почтителни, ортодоксални, ентусиазирани неща на или за Исуса; нито дали чуваме Неговите думи, т.е. слушайки, изучавайки, размишлявайки и заучавайки ги наизуст, додето умовете ни се натъпчат с Неговото учение. Въпросът е дали постъпваме според думите Му и дали правим това, което знаем, с други думи, дали господството на Исуса, което изповядваме, е една от главните реалности на нашия живот.”
Изборът е наш! Да се покорим на Библията, като я прилагаме в живота си или да знаем как трябва да бъде, но никога да не го правим.
„Ако вярвате това, което ви харесва в Евангелието, и отхвърляте това, което не ви допада, не на евангелието вярвате, а на себе си.” Блажени Августин [vi]
Последният изпит за всеки човек е изпитът пред Бога!
Как можем да сме сигурни, че ще го издържим?
Чуйте разговора на Авраам с богаташа, записан в Лука 16гл. „А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място. Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях. А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.”

Библията дава знание и мъдрост. Приложението им в живота ни дава увереност и стабилност сега и за вечността.

п-р Пламен Ганчев

---

[i] Линда Смит и Уилям Рийпър, Начален курс по философия, стр.137
[ii] ВЕБИ – Философия, 2008г
[iii] Симеон Попов, Защо вярвам в Бога?, стр.350
[iv] Вениамин Пеев, Библейско учение за Свещеното Писание, стр.93
[v] Джон Стот, Вестта на проповедта на планината, стр.210
[vi] Пак там, стр.143

1. The Sacred Books каза:
   май 8th, 2010 at 16:33

   Изключително добра статия! Поздравления.

Име (required)

Е-поща (спокойно, няма да се вижда) (required)

Сайт