Исмаил – „Когото Бог слуша”
Увод:
Пустиня е. Палещите лъчи на слънцето отдавна бяха напекли камъните и пясъка. Едно 14–15 годишно момче лежеше под изсъхнал храст в желанието си да се скрие от огъня на деня. Устните му бяха напукани от жажда. Останал без сила, с плач търсеше помощ, но думите му все по-трудно се чуваха отстрани. Майка му седеше недалеч, безсилна да помогне на единствения си син. Накъдето и да погледне виждаше само камъни, пясък… пустиня без край. Нейният господар я беше изгонил и тя тръгна през пустинята за своята родина Египет. По пътя се обърка, заблуди се, а запасите им със вода свършиха. Свършиха и силите. Синът й не можеше да продължи по-нататък. Явно краят беше наближил. Тя го остави, защото не можеше да му помогне, нито да слуша детските вопли. Стенеше от мъка и чакаше смъртта.
През периода 1925 – 1931 били направени разкопки на Йоглан – тепе от учени от Харвард и американското училище за източни изследвания. Едно по-старо име на града е Нузи. То било дадено от хорейците, живели в средата на ІІ-то хилядолетие преди Христа. При разкопките били намерени хиляди клинописни текстове. Големият интерес към нузийските плочки се дължи на това, че те осветляват времето на патриарсите и техните обичаи.
Нузийските брачни постановления говорели, че жена от висшата класа, която е безплодна е длъжна да снабди мъжа си с робиня, като наложница, за да може да има наследство от нея. В тези случаи жената имала право да се държи с децата на робинята като със свои собствени.
По силата на тези закони, Авраам придобива син от слугинята на Сара – Агар. Сара казва дословно в Бит. 16:2 „Аз ще бъда възстановена чрез нея.” На 86 години му се ражда първият син Исмаил. Четиринайсет години по-късно се ражда Исак от жена му Сара. Тогава назрява още по-силно конфликтът между съпругата му и нейната слугиня. Сара, имайки вече свой син, настоява пред мъжа си да изгони слугинята и сина й. Законите на обществото, сред което живеят, не позволяват това, но той го направи, защото Бог му позволи. А Бог имаше план.
„17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20 Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.” (Бит. 21 глава)
С право синът на Агар се казваше Исмаил – „когото Бог слуша”.
1. Божият план за Исмаил.
А. Ако погледнем към свещеното Писание, ще ни направи впечатление, че Бог гледа по един много специален начин на Исмаил. В разговора Си с Авраам, Той му казва: „И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.” (Бит. 17:20) Бог даде на загрижения баща няколко важни обещания за неговия първи син:
І. Благословение;
ІІ. голям числен растеж;
ІІІ. 12 князе да се родят от него;
ІV. ще го направи велик народ.
Когато Бог казва нещо важно, го повтаря по няколко пъти, за да могат хората да го чуят. И в този случай не прави изключение:
– При бягството на Агар от господарката й Ангел Господен й рече: „Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество.” (16:10)
– Той го повтаря още веднъж на Авраам, когато изгонваше Агар от дома си „Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.” (21:13)
– И отново го казва на Агар, когато Исмаил умираше от жажда: „Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.” (Бит. 21:18)
Бог не само даде обещания, които засягат бъдещето на Исмаил, но Той и се погрижи за тяхното изпълнение. Изпрати ангела Господен, за да помогне на Агар и сина й, когато умираха от жажда в пустинята. Библията ни казва: „Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.” (Бит. 21:20)
Малко по-късно Исмаил се жени за египтянка и им се раждат 12 сина: „Исмаиловият първороден – Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам, Масма, Дума, Маса, Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.” (25:13-15) Така той става родоначалник на арабските народи.
Б. На фона на Божия план за живота на Исмаил, е учудващо поведението на Авраам и Сара. Момчето трябваше да напусне родния си дом със своята майка. Не е трудно да се досетим, че Исмаил е имал едно трудно детство. Майка му – Агар, след като забременя от Авраам започна да се държи презрително към господарката си. Сара не можа да й прости това надменно поведение. Започна с тормоз и превърна дните й в ад. Сега, лошото отношение на господарката към слугинята се бе прехвърлило и към нейния син. Исмаил е израснал без обичта на Сара. Тя пожела неговото раждане, а после го отхвърли.
Дълбока рана в душата му остава и от решението на баща му Авраам да ги изгони от дома си. Нузийските плочки говорят: „В случаите, когато робинята роди син, той не трябва да се прогонва.” Авраам нарушава един човешки закон със своето съгласие. На 14 – 15 години Исмаил остана без дом, без бащина подкрепа и закрила. Защо милите, че стана стрелец? – Защото, нямаше кой да се грижи за него, нямаше кой да го защитава! Лъкът и стрелите щяха да заместят баща му, като му осигурят храна и безопасност.
Авраам е бил много богат човек. Той е имал много слуги, големи стада и много сребро и злато. А знаете ли какво получи в наследство Исмаил от богатия си баща? „Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати.” (21:14) Така е, защото Сара беше твърде настоятелна: „… синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.” (21:10)
В. Какво поведение може да се очаква от едно момче, расло при такива обстоятелства?
Чуйте описанието на Ангела Господен за нероденото все още дете на Агар: „Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.” (16:12)
Неговият нрав ще бъде буен, защото никой, освен неговата майка и Бог, не го е било грижа за него. Трябвало е от малък да се справя с трудностите на живота, да бъде силен, за да успее.
Бил е нараняван от най-близките си хора, затова и постоянни конфликти ще го следват навсякъде, за да държи другите на дистанция.
Ще обича свободата, защото е израснал повече като син на слугиня, отколкото като син на богат и влиятелен баща.
2. По–нова история
А. Потомците на Исмаил имат дълга история. В самото начало те живеели разпръснати по големия арабски полуостров. Занимавали се предимно с търговия. Спомнете си за търговския керван исмайляни, които купиха Йосиф и го отведоха в Египет. Има още няколко текста от Стария Завет, които споменават за тях. В Новия завет апостол Павел споменава два пъти за Арабия и това е всичко.
На запад Арабия граничи с Палестина, но никой от християнските мисионери не си е направил труда да занесе благовестието сред арабските племена.
Книгите на Новия завет били приети и оформени като канон, но никой от християнските преводачи не си направил труда да подготви святата книга на арабски език.
Християните били заети повече със спорове около различни учения, отколкото с евангелизиране.
Б. Това създало условия за появата на една нова световна религия позната от нас като Ислям – което означава „послушание” или „признаване за победен”.
През 570 г след Христа се ражда Мохамед. Той претендира, че корените на родословното му дърво минават през Ханиф, Исмаил и достигат до Авраам. Мохамед използва неграмотността на арабските племена и им дава една смесица от юдео–християнски учения, преплетени с езически вярвания. Той твърди, че в продължение на 23 години Бог му е говорил и така написва корана на арабски език. Налага със силата на оръжието новата строга и войнолюбива вяра. Покорява Арабия и умира през 632г.
След неговата смърт управлението поемат халифите, които основават Мохамеданската империя. Те бързо покоряват Сирия, Египет, Месопотамия, Персия, голяма част от северна Африка. Стигат чак до Испания, където владеят цели 700 години.
В своето учение Мохамед успял да противопостави:
І. Християнската представа за Бог, Който се себеразкрива с мъглявото твърдение, че Бог е непознаваем и непредсказуем. За това мюсюлманите не искат да познават Бога, а да Му се покоряват;
ІІ. Библията на Корана;
ІІІ.Христос на себе си.
В. Тази войнстваща религия създава още по-голямо напрежение между християни и мюсюлмани. Завежда се една вековна борба за надмощие.
Петър Пустинник бил първият подбудител на кръстоносните походи срещу мюсюлманите пред 11 век. Последвали още шест кръстоносни похода. Реки от кръв се пролели и те разделили още повече двата свята.
Европейският колониализъм успява със сила да покори много от ислямските страни и с векове да черпи от техните богатства.
В наши дни виждаме американската агресия в арабския свят.
Спомнете си Божиите думи за Исмаил: : „Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.”
Заключение:
Ние помним от часовете по история за V-вековното робство.
Помним как на 11.ІХ. рухнаха двете кули на търговския център.
Знаем за атентати, взели хиляди невинни жертви по целия свят.
Но всичко това, което знаем и помним ни пречи да чуем гласа на момчето.
И до днес, едно момче плаче в пустинята с надеждата някой да го чуе и помогне.
– 1,2 млд мюсюлмани живеят по света.
– 73% от мюсюлманите по света са неграмотни.
– Само 5% са грамотните са жени.
– 65% от тях живеят в бедност.
– 4% от световните институции са мюсюлмански.
Кой ще им помогне?
Всички те не познават Бога. Не познават Божията любов. Нямат сигурната надежда за вечен живот.
Нека мислим за Божия план, свързан с арабските народи.
Нека се покаем, ако в сърцето си сме пазили омраза и презрение.
Нека молим Бога да отвори духовните им очи за да Го познаят.
Нека градим взаимоотношения на приятелство и искрена любов.
Нека споделим своята надежда. Тя може да бъде и тяхна.
п-р Пламен Ганчев
