Божието изкупление
Увод:
Библията изобилства с истории, съдържащи в себе си някаква ценна за нас, хората, поука. Една такава история е тази на Йосиф и неговите завистливи братя. Тя ни помага да разберем по-добре истината за Божието изкупление.
Можем да я намерим в Битие 37:12–28. „А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме. И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем. И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш? А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото. И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан.
И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан. А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият. Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец. Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме. Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше. Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му? Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.”
1. Историята на Йосиф
А. В онова време Йосиф е бил юноша, а от думите на неговите по-големи и зрели братя лъха толкова завист и омраза! Откъде са се породили в тях тези смъртоносни чувства?
Най-общо казано има няколко причини:
- Когато те грешаха в нещо, Йосиф казваше за това на баща си.
- Той беше любимият син на Яков.
- Йосиф сънува два пророчески съня, в които се видя по-високопоставен от своите братя и след като им ги разказа, те се ядосаха много и го намразиха.
С времето тези неща се превърнаха в големи бариери за техните взаимоотношения. Те страняха от него и най-малкото нещо, свързано с Йосиф ги дразнеше. Бяха допуснали омразата така да завладее сърцата им, че страдаха, когато той се радва и се радваха, когато той страда. И така се стигна до деня, описан в Битие 37:12–28.
Б. Нека погледнем малко по-отблизо към Йосифовата история. След като го бяха забелязали отдалеч, първоначалният замисъл на неговите братя бе да го убият. „Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове;”
Убиха ли го? – Не!
Защо? – защото Бог го изкупи!
Как? – като употреби Рувим и Юда.
Първият рече на другите: „Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята” По-късно Юда предложи: „Елате да го продадем на исмаиляните;”
При наличието на такава силна омраза, те си промениха няколко пъти намеренията.
Случайно ли е това? – Не! Бог вложи в сърцето на Рувим и Юда желание да търсят други решения за Йосиф, освен смъртта и те го направиха.
Чуйте какво казва Давид в 103 Пс. „Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;” 2-4 ст. – точно това се случи с Йосиф. Бог го изкупи от смъртта и показа милостта си към него в Египет така, че там той се издигна до позицията на втори след фараона.
В. Изкупление – това е една от големите теми на Библията. Ние можем да го срещнем както в Стария, така и в Новия Завет.
Определение: Изкупление означава освобождение от робство или друга злощастна участ чрез заплащане на съответна цена.
В древни времена изкуплението е било често срещана практика – при военнопленниците и робите; човек е можел да си откупи имущество, та даже и живота си в определени случаи според Изх.21:28-30.
В Библията думата „изкупление” се среща и като метафора, както в 103 Пс. или пък в Изх. 6:6 „Затова, кажи на израилтяните: Аз съм Иеова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби.”
На кого Бог плати цена за освобождението на еврейския народ от египетско робство? – на никого.
Тук основната идея не е в парите, дадени за някого, а в усилието, положено от страна на Бога за освобождението на избрания Му народ. Това усилие свидетелствува за огромната любов и безпределната Му мощ, които употребява за да избави.
Така е и в историята на Йосиф! Бог го изкупи от рова на смъртта!
Примери:
- Из живота на Давид
- Срещата с Голиат (ІЦаре 17 гл.)
- Из живота на Божия Син:
- Избиването на децата във Витлеем (Мат.2 гл.)
- Из живота на ап. Павел
- Избавен от заговора с/у него (Деян.23 гл.)
- Когато човек се обърне назад в своя живот, ще открие различни случаи при които време, обстоятелства и хора са така подредени, като, че ли има един невидим Сценарист, Който подрежда всичко за да успеем или да бъдем предпазени. Бог ни е изкупил в такива моменти като Си е направил труда за да ни помогне. Ние живеем благодарение на това Негово усилие. Отчитайки този факт от живота си ние сме длъжни да благодарим на Бога ка показаната милост. По някога хората казват: „случайност е”; или „Съвпадение е” или „имаш късмет”, но истината е, че Бог е положил усилие за да живеем.
2. Христовото изкупление.
А. Всеки читател на Свещеното Писание знае, че Йосиф е предобраз на Господа Исуса Христа. Допирните точки в техният живот са много.
- И двамата бяха предварително известени за своето бъдеще.
- И двамата бяха отхвърлени и намразени от своите братя.
- И двамата пострадаха.
- И двамата бяха издигнати до втори в управлението.
- И двамата бяха употребени за спасението на много хора.
Разбира се, трябва да спомена за една съществена разлика между тях. Йосиф беше изкупен от Бога, докато Божият Син стана изкупителна жертва за греховете на хората. За този факт говори самият Христос: „Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.” (Марк 10:45)
Б. Цената, която Господ Исус Христос заплати е неимоверно висока. Тя не се състои в едно обикновено усилие, положено от Негова страна.
- Той се отказа доброволно от небесната Си позиция и произхождащите от това следствия.
- Прие ограниченията на човешкото тяло и суровият живот на земята.
- Също така, страданията и хулите по пътя на изкуплението
- На края, на кръста – заплати с живота си. Проля кръвта Си.
Не случайно апостол Петър набляга на този факт: „И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване, като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас,…” (І Петр.1:17-20)
Апостолът посочва цената на нашето изкупление, а това е „скъпоценната кръв на Христа”.
- Тя е скъпоценна заради Божествената природа на Христа.
- Тя е скъпоценна заради святостта на Притежателя Си.
- Тя е скъпоценна, защото е кръвта на Завета с Бога.
- Скъпоценна, защото единствена има силата да очисти нашите грехове.
- Скъпоценна, защото има сила в борбата срещу силите на тъмнината.
- Скъпоценна, защото ни дава възможност да пребъдваме в Бога.
- „А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния,… веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.” (Евр.9:11,12) Нейната стойност не намалява през вековете. Това я прави скъпоценна!
В. Христовото изкупление обхваща цялото човечество.
То свидетелства за голямата любов и грижа, която Бог показва към всеки един грешник. Той дава възможност, от която човек може да се възползва – обръщайки се към Бога в името на Този, Който плати откупа, да получи прошка на греховете си и спасение на душата си.
„Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.” (Йоан 3:17)
Дали човек ще се възползва, това е негово лично решение, за което и носи отговорност.
Г. Високият откуп, с който сме изкупени ни задължава в някои отношения. Например:
- Да живеем внимателно като християни!
„…то прекарайте със страх времето на вашето престояване, като знаете, че не с тленни неща… сте изкупени… но със скъпоценната кръв на Христа…” Цената до голяма степен определя отношението.
Пример: Представете си, че един човек отиде на пазара за коли и си купи Москвич за 200 лева, а друг отиде в магазините на Мерцедес и си купи един за 200 000лв. Кой от двамата ще цени и пази колата си повече? Нещо токова е и с нашия живот. Много е платено за него.
- Да носим смирението и простителността на Христа. „а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.” (Еф.4:32) Не е необходимо човек да е много добър с математиката, за да осъзнае, че това, което Бог ни е простил е несравнимо повече от това, което се налага ние да прощаваме на другите. Затова и трябва винаги да сме готови да го направим.
- Да вървим в християнският си живот напред и да не се връщаме назад. „…тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?” (Евр. 10:29)
Заключение:
Ако Божието изкупление при различни обстоятелства на нашия живот заслужава сърдечна благодарност, то изкуплението чрез смъртта на Христа заслужава много по-вече от благодарност. Заслужава нашето посвещение т.е. да Му принадлежим, да бъдем Негови завинаги!
Това и Той очаква от нас! Неговите думи и до днес звучат от Библията: „Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,” (Прит.23:26)
п-р Пламен Ганчев