Прочит: Йоан 4:1-18

Увод:
В началото на една нова година е съвсем нормално да си пожелаваме един на друг физическо здраве, семейно щастие и успехи в учението или работата, но за нас като християни има и други важни неща:
Да познаваме Бог по-добре и да Го обичаме по-силно!
Да сме по-чисти по сърце и с по-добър характер!
Да служим на Бог с всеотдайно посвещение.
Божията благодат е толкова различна към всеки от нас, че тя ни прави способни да вършим най-различни неща в Божието Царство:
– На едни е дал силата на ходатайствената молитва.
– На други талантите да пеят и свирят.
– На трети да се грижат за болните и немощните.
– На четвърти да поучават.
– На пети, шести, седми….
Има едно служение, обаче, което Бог е благоволил да възложи не на отделни хора, а на цялата Си Църква. Това е: Свидетелството за Него! Открай време Бог е искал да се разкрие на тези, които не Го познават чрез тези, които вече Го познават. За това и Неговият апел първо към Израйля, а после към църквата е бил: Да Му бъдем Свидетели!
– „Вие сте Мои свидетели, казва Господ, И служителят Ми, когото избрах, За да Ме познаете и да повярвате в Мене, И да разберете, че съм Аз, – Че преди Мене не е имало Бог, И подир Мене няма да има.” (Исая 43:10)
– Господ Исус Христос е подготвял Своите ученици от самото начало да станат Негови свидетели.
Последната вечер преди разпятието Той им говори за Святия Дух…., но чуйте сами: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене. Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.” (Йоан 15:26,27)
Вечерта на възкресението  им рече: „Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.” (Йоан 20:21)
Всички знаем увещанието, записано от Евангелист Лука в Деяния 1:8 „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.”

Какво прави един човек свидетел?
Той трябва да е бил на мястото на събитието и да е очевидец на случилото се.
Ето някои примери от Новия Завет, които ние добре познаваме:
І. Старейшините и главните свещеници дълго време търсеха свидетелство срещу Божия Син. Бяха платили на лъжесвидетели да говорят срещу Него, но пак не се получи. Тогава първосвещеникът Го запита: „Ти ли си Христос Божият Син?” След Неговия отговор: „…първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?” (Мат.26:65)
ІІ. Апостол Петър каза пред събралите се в дома на Корнилий: „И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво. Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви, не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.” (Деян. 10:39-41)
ІІІ. Анания от Дамаск намери слепия Савел къде е отседнал и му рече: „Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш Праведника и да чуеш глас от Неговите уста; защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.” (Деян. 22:14,15)
Отговорността на свидетеля е много голяма!
„Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цяла измама.” (Притчи 14:25)
– По негова дума могат да обвинят и накажат човек за определено престъпление, може и да осъдят някого на смърт според Мойсеевия закон: „Чрез думите на двама или на трима свидетели да се убива оня, който е за смърт; а чрез думите само на един свидетел да се не убива.” (Втор. 17:6)
– Даже, ако човек знае истината, но премълчи също носи отговорност: „Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел в някое дело, и чуе че го попитат с думи на клетва дали е видял или знае за работата, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си.” (Левит 5:1)

Свидетелите на Новия завет:
І. Господ Исус Христос
Господ Исус разговаря с Никодим за новорождението. Макар, че плахият юдеин е бил израйлев учител, той не е разбирал същината на Христовите думи. Чуйте, какво му казва Господ: „Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.” (Йоан 3:11)
Сам Господ казва какво е съдържанието на свидетелството Му:
– това, което знаем;
– това, което сме видели;
– това говорим.
Това е истинското свидетелство! – Да сме видели, да знаем и да говорим!
А, какво ще кажете: да говорим без да сме видели и да не знаем истината?!
ІІ. Йоан Кръстител
Йоан Кръстител е друг свидетел от Новия завет. Не можем да пренебрегнем неговото свидетелство, защото това е бил смисълът на неговия живот. „И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.  И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.” (Йоан 1:32-34)
От думите на Йоан е видно, че:
– Бог го е изпратил да кръщава.
– Бог му е посочил белезите, по които да разпознае Месия.
– Йоан е видял тези белези да се изпълняват в Господа Исуса.
– Тогава той дава своето свидетелство: Тоя е Божия Син.
ІІІ. Самарянката от Йоан 4-та глава.
Защо жената е без име? – може би, защото е събирателна личност и представя всеки един от нас.Тази жена е събрала в себе си голям духовен заряд:
– Господ й говори за водата, която извира за вечен живот.
– Този Човек знаеше миналото и настоящето й.
– Промени разбирането й за поклонението на Бог.
– Той се представи като Месия.

Свидетелството на самарянката: „Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?” (4:28,29)
Защо жената остави стомната си?

• Тя беше дошла за вода, а си отиде без стомната.
• Остави я, за да стигне по-бързо до града. Ако жената се беше бавила по пътя/ а той не е кратък/, да беше отишла до дома си за да остави водата, а след това да разгласи на хората за станалото… имаше реална опасност да отидат заедно при Якововия кладенец, а там да няма никой. Затова тя трябваше да бърза.

Помислете сами: За някои свидетелства времето е важен фактор. Важно е да се дадат навреме.
Народът е измислил поговорките: „Желязото се бие докато е горещо!” А също така и „След дъжд – качулка!”
В Притчи можем да прочетем: „От отговора на устата си, човек изпитва радост; и дума навреме казана, колко е добра!” (15:23)

– Тя отиде в града.

• Самарянката не седна да чака някой от града да дойде за вода и тя да му каже, каквото бе научила, но отиде при хората в града. Това е проблемът на много християни: те чакат да им дойде някой на крака, за да му кажат за Господа. Нека да обуем обувките на благовестието!
• Извървя  голямо разстояние.
• Там хората я познаваха. Според нашите морални норми, тази жена е блудница, лека жена, но…колко хора биха приели думите й на сериозно, ако тя не се е ползвала с тяхното доверие? Те извървяха сигурно няколко километра, за да се убедят в думите на жената.
• Ако нашата дума не тежи, никой няма да и обърне внимание!

– Тази жена сподели лична опитност с Господ Исус Христос.

• Тя ги покани сами да се убедят „Елате да видите…”;
• Тя даде свидетелство: „Човек, Който ми каза всичко”;
• Тя сподели подозренията си за Исус „Да не би Той да е Христос?”;
• Ефектът е бил огромен: „ И от онзи град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.” (Йоан 4:39.

Нашето свидетелство
Нашият призив е простичко да кажем на другите какво е направил Господ лично за нас. Това, което ние сме чули и видяли и как сме преживяли Божията любов!
– как ни се е открил;
– как ни е помогнал в трудно време;
– как ни е изцелилкак е променил живота ни;
– как мирът, радостта и надеждата са изпълнили сърцето ни;
– как е благословил семейството ни.
Към всичко това можем да поканим човека да дойде в Божия дом, за да научи нещо повече за Бога.
Голямо е изкушението да доказваме: съществуването на Бога, авторитета на Библията, да поясняваме богословски въпроси. Да говорим за неща, които са важни, но не са спешни.
Цар Соломон казва: „Дума казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове.” (Притчи 25:11)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
І. Силата на нашето свидетелство зависи от степента ни на общение с Бога.
ІІ. Силата на нашето свидетелство зависи от степента на нашето посвещение.
ІІІ. Силата на нашето свидетелство зависи от мярата на Святия Дух в живота ни.
ІV. Силата на нашето свидетелство зависи от степента на доверие което другите са ни гласували.
V. Силата на нашето свидетелство зависи от времето, когато го даваме.

Псалми 119:46 „Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;”

п-р Пламен Ганчев

Име (required)

Е-поща (спокойно, няма да се вижда) (required)

Сайт