Събиране на жените в трудова възраст – въведение
Преди няколко месеца започнахме една инициатива, чиято цел е да се насърчи общението на сестрите от църквата, които са в трудова възраст и работят. Поради заетостта си, много от нас не успяват да присъстват на всички богослужения, много от нас се сблъскват с проблема как да балансират между работата, семейството, домакинските задължения, грижите за децата, участието в живота на църквата, изграждането на активен молитвен живот и т.н.
За някои от нас непрекъснатото тичане, грижите, опитите да се справиш на всички фронтове, са довели до една задълбочаваща се духовна и физическа умора. (Всички добре знаем, че това е един от начините на Лукавия да ни отдалечи от Бога…) Други пък са преминали през такъв период и са успели да преодолеят препятствията, да пренаредят приоритетите в живота си и да възвърнат пълноценното си общение с Бога. А други са успели да съхранят активния си християнски живот, въпреки работата и домашните грижи. Тези сестри могат да насърчат и да напътстват сестрите от първата група.
Някои сестри имат невярващи съпрузи и преживяват сериозни духовни изпитания, някои от нас преживяват такива изпитания в работата си, общувайки ежедневно с невярващите си колеги. Тези сестри също имат нужда да споделят болката си и да получат утеха и насърчение.
Светът се превръща в едно все по-трудно за живеене място, динамиката на живота главозамайващо се ускорява, нивото на стреса непрекъснато се покачва, отчуждението между хората се задълбочава и за съжаление, тези явления не подминават и Църквата. След богослужение молитвеният дом бързо-бързо се опразва – след няколко набързо разменени думи с другите вярващи, всеки хуква към дома си. Както светските хора започнаха все по-рядко да се събират и да си гостуват по домовете, така и вярващите започнаха все по-рядко да се събират за общение извън молитвения дом и богослуженията…
При всички тези обстоятелства, не бива да се учудваме защо Бог вложи в сърцето на някои сестри да започнат да ни приканват след неделното богослужение да продължим общението си на кафе, а откакто се нанесохме в новия молитвен дом, дойде и предожението работещите жени да оставаме за общение в неделята след Господна трапеза.
На първото събиране си говорихме повече общи неща, а по-нататък дойде решението да залагаме някаква идея и тематика в нашите събирания, като темата за дискусия се уточнява предварително за всяко следващо събиране. Тук трябва да поясня, че идеята беше фокусирана най-вече към общението – да се събираме не като за проповед, а за един приятелски диалог, споделяне на опитности, свидетелства, насърчаване, дискусии и т.н.
Вече може да се каже, че си имаме традиция – тези събирания се оказаха благословение за всички нас, чакаме си ги с нетърпение и след всяко събиране се разделяме с мир в сърцата и радост от прекараните заедно часове.
В света царува схващането, че ако на едно място се съберат повече от 2 жени, ще се сформира истинска клюкарска агенция, която ще засенчи и БТА…и в много случаи това схващане си е съвсем основателно.
Когато, обаче, става дума за събиране на вярващи жени – то води до изграждане на християнски характер, братска любов и приятелство.
Нашето събрание формира и още една инициатива, която имаше своята първа проява и за която се молим да стане традиция – решихме да се събираме за молитва (на която са поканени всички желаещи братя и сестри) след богослужението, на което вземаме Господна трапеза.
И така – нашите събирания се провеждат в неделята, в която вземаме Господна трапеза – за молитва и във втората неделя след Господна трапеза – за общение.
Молим се Бог да благославя и да обитава тези събирания и те да доведат до едно истинско духовно израстване на жените в трудова възраст от църквата ни.
Следва продължение…