Пламен Ганчев

Последният звънец удари и възвести началото на лятната ваканция. В миг училищната сграда заприлича на разбутан кошер с пчели, които хвърчаха насам-натам. Звънливи гласове изпълниха коридорите, стълбите и двора. Шумни разговори, имена и пожелания се чуваха отвред. Момчета и момичета бързаха да захвърлят тежките чанти, за да се посветят в изпълнение на плановете за лятото.
– Сашко, казах ли ти, че другата седмица заминаваме за Обзор с нашите? Представяш ли си, цял месец ще стоим там!
– Да, беше споменал нещо такова – отвърна Сашо без особенно настроение. На него не му се говореше. Беше му криво. Учителят по математика му остави двойка за годината. Боледува и изтърва важен материал. Опита след това да навакса, но не успя и двойките се заредиха една след друга. Неговото лято беше обречено…няма море, няма гости, даже и игрите щяха да са ограничени.
– Хей Сашо, знаеш ли, че две плюс две е равно на лятна ваканция? – го подигра Ясен и самодоволна усмивка се разля по лицето му.
Така – с лошо настроение, момчето се запъти бавно към дома. Тъкмо излезе от училищния двор и чу зад себе си познат глас. Беше Лина от съседния вход. Тя избърза да го настигне.
– Тази година премина неусетно. Не бих искала да свърши, но какво да се прави. Обикновенно ми е много скучно през лятото. Ти как ще прекараш ваканцията?
– На мен не ми се говори. Останах на поправителен по математика. То да беше друго, щях да го науча, а математиката иска разбиране… а аз точно това нямам.
– Знаеш ли? Ако искаш мога да ти помогна. Така аз няма да скучая, а ти ще научиш задачите. Решиш ли – само ми се обади.

ІІ

Минаха няколко дни от ваканцията, но настроението на Сашо не се подобри. Стоя с часове пред телевизора, гледа най-новите филми, които взе от видиотеката… но мисълта за изпита по математика не го напускаше. Реши, вместо да си губи времето, да започне с решаването на задачи. Отвори сборника и спря погледа си на първата срещната задача. Тя беше решена. Той я прегледа, а задачата изглеждаше лесна. Затова, без да се бави, премина на следващата. Повече от половин час се мъчи да я реши, но без никакъв успех. Ядоса се и започна нова задача, но пак не се получи. Тогава се отчая.  Ако в къщи на спокойствие не успява да се справи, тогава как ще успее на изпита? Вместо да се успокои, трудната математика още по-дълбоко се загнезди в съзнанието му и не му даваше мира денем и нощем. Така минаха няколко дни.
Един следобед Сашо си спомни думите на Лина от съседния вход: “Решиш ли, само ми се обади. Ще ти помогна с математиката.“ И той се обади. Разбраха се за следващата сутрин. Лина дойде с една чанта, пълна с учебници, тетрадки, помагала, сборници … Тя изгуби много време докато разбере откъде започва неразбрания материал. Задаваше въпроси, предлагаше задачи и се връщаха все по-назад в материала. Оказа се, че Сашо има сериозни пропуски в математиката и от времето преди да се разболее. Така минаха няколко часа и не усетиха колко бързо е изтекло времето. На следващия ден Лина отново дойде. Заедно учиха, говореха, решаваха, спореха… Лятото се измина тъй неусетно, както да пътуваш с нова кола по хубава магистрала. Сашо не беше си и представял, че е възможно математиката да бъде така интересна и увлекателна. Своето ново разбиране и увлечение Сашо дължеше единствено на Лина. Тя пожертва ваканцията си, отказа се от летния лагер, от гостуването на село при баба и дядо. Много пъти върна приятелките си, за да има време за задачите на Сашо. Дори всяко лято помагаше на своите родители в домашната работа, но сега и това отпадна. Лина не съжали ни най-малко, защото бе успяла да помогне на приятел.
Дойде време за есенните изпити. С вълнение Сашо се яви на тях. Устният взе с петица, а на задачите не беше допуснал нито една грешка. Никой не можеше да повярва, че завършва годината с отличен. Нямаше по-щастлив човек от него не само поради взетия изпит, но и заради истинското приятелство с Лина. Той съзнаваше, че без нейната помощ нямаше да се справи изобщо. За това й беше много благодарен.

ІІІ

Историята на Сашовия изпит ми напомня много за провалите в нашия живот. Наниз от грешки, грехове и недостатъци са се редили един след друг досега. Водени от своите амбиции и егоизъм сме забравили, че има Един пред Когото сме отговорни за своите постъпки. Той е Бог. Според Неговите критерии „Няма праведен нито един…” Библията ни уверява, че Бог „… е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо..” Създателят ни добре знае, че сами не бихме успели да се оправдаем пред Него. За това Той изпрати Своя Единороден Син за да ни помогне, както Лина помогна на Сашо да си вземе изпита.

"Елате при Мене ... и Аз ще ви успокоя"(Мат.11:28), Simon Dewey

Достатъчно е да Го помолим с вяра да дойде в нашия живот, за да го очисти от греха и промени. Тогава Той ще направи необходимото. Святата книга твърди „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот…” Дните ни на земята са преброени, както дните на една лятна ваканция. Затова не е добре да ги пилеем, защото есента на Божия ден наближава.