Увод:
През тези дни ми попадна един доклад, който ме накара сериозно да се замисля върху духовното състояние на народа ни. Той е озаглавен: „Религията в съвременния живот на българите”
Проучването, направено през март 2008г. твърди, че:
75% са православни християни
10% са мюсюлмани
1% са протестантите
1% са католиците
1% са др. религия
11% не принадлежат към никоя религия
Кое е тревожното? Делът на самоопределящите се като православни християни намалява от 86% през 2003 г на 75% през 2008г. За последните 5 години православните християни намаляват с 11% за сметка на онези, които не принадлежат към никоя религия. Това ще рече, че около 700 000 души са се оттеглили от християнската си принадлежност.

Защо хората са се отдръпнали от християнската си вяра?

„По всяка вероятност, през- 90-те години, като реакция на държавно наложения атеизъм през комунистическия режим, мнозинството от хората дефинираха себе си като „православни християни” без винаги да влагаха в това съзнателно придържане към съответните религиозни норми. В момента очевидно започва да тече процес на на едно осъзнато определяне на религиозната принадлежност, което не я възпроизвежда по инерция, а само тогава, когато тя е значеща за отделния човек.”

Въпрос	Да	До някъде	Не	Без отговор
До каква степен религията влияе в обществото?	23.3	48.4	29.3	2
В каква степен се доверявате на религиозните институции?	10.4	42.3	26.6	2.1
Бихте ли потърсили помощ при свещено лице?	29.3		65.3	5.4
Колко често посещавате религиозни храмове?	1.2; 5; 7.5;15.8	45.6 рядко	23.7	1.3
Защо посещавате тези храмове? Свещ + молитва: Голям религиозен празник: Да слушам дневна служба: Да поговоря със служител: Друго:	66.6 53.0 7.3 4.1 2
В каква степен са важни за вас религиозните церемонии? Кръщение: Погребение: Брак:	57.7 48.8 44	29.0 30.8 36.3	11.2 18.3 17.7	2 2.1 2

Явно този процес ще продължава и занапред в българското общество. По този начин биват поставени на изпит основите на християнската вяра на всеки.
Един от фундаменталните въпроси на християнската вяра е свързан с божествеността на Исус Христос. Бог ли е Той или надарен човек? Има ли в Евангелието достатъчно аргументи за това: Кой е Той?
Отговорът на този въпрос е от особено значение, защото по един начин поглеждаме към учението на „велик учител“, а по съвсем друг, ако това учение е на Бог.

1. Твърдения, отхвърлящи божествеността на Христа.
„Исус е просто един велик учител“ – В това вярват мнозина днес. Така ли е?

А. Твърдения на неговите противници.
„Учителю“ е било най-често срещаното обръщение към Исус, използвано от някогашните религиозни водачи в Израел. Законници и фарисеи, иродиани и книжници, садукеи и мнозина от народа и учениците Му Го наричаха така (Лука 10:25; 19:39; Мат.22:16 и др.)
Христос е бил обвиняван от Своите опоненти за много неща, но най-силното обвинение е било във богохулство.
Това обяснява острата реакция на неговите съграждани и желанието им да Го бутнат по стръмнината за да се пребие. (Лука 4:29)
При изцелението на един парализиран  човек, Христос му казва:  „Синко, прощават ти се греховете.“ В резултат на това „книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?“[i] (Лука 5:21)
Конфликтът около богохулството е станал толкова сериозен, че е съществувала сериозна опасност за живота на Исус. Апостол Йоан ни разказва: „Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.“ (10:33) „Той богохулства!“ – е било обвинението на първосвещеника, поради което Исус се изложи на смъртно наказание.

Б. Твърдения на различните ереси.
Още във времето на ранната Църква е имало еретични течения, които са отхвърляли божествеността на Христос.
Такова е било учението на гностиците. Те твърдели, че Той в никакъв случай не е божествен, но „че Исус е една от еманациите, които произхождали от Бога.“[ii]
„Според евионитите Исус е обикновен човек, надарен с необикновени, но не свръхестествени способности да проявява праведност и мъдрост.“[iii]
Арианството се появява малко по-късно през ІV в. То също отхвърля божествеността на Христос и Го превръща в едно от Божиите творения.
Техният девиз е бил: „Имало е време, когато Го е нямало.“[iv]
В резултат на различните ереси, които са се разпространявали през древността, Църквата е била предизвикана да разгледа и обстойно да изучи въпроса, свързан с Божествеността на Христос. Тя достига до категоричното заключение, изразено на събора в Никея през 325 г. че “ Исус е точно толкова истински Бог, колкото и Бог Отец“[v]
Горчивите корени на една древна ерес намират почва и днес в различни култови движения по света. Такива са: Свидетелите на Йехова, Мормоните, Християнска наука и др.

2. Доказателства, потвърждаващи божествеността на Христос.
Замислих се: Колко пъти ми се е налагало да доказвам, че съм човек? – нито веднъж! Дали това означава, че съм нещо друго? – не мисля.
Случаят с Исус е бил по-различен от моя. На Него Му се е налагало да коментира този въпрос поне по няколко причини:

• Поради обвиненията в богохулство.
• Учениците Му трябваше да знаят Кой е Той.
• Това е необходимо още и за познанието на Бога и изграждането на лични взаимоотношения с Него.
• Спасението на човека също има отношение към този въпрос.

А. Христос разкрива Себе Си като Бог.
Поглеждайки евангелския текст, виждаме, че Исус никога не е парадирал със Своята божественост, но и никога не е крил този факт. Със Своите изявления, поведение и дейност Христос е дал достатъчно силни аргументи за Своята идентичност.
Той е бил заинтересован поне Неговите приближени ученици да знаят и да бъдат сигурни в това. След като бяха заедно в служение повече от две години, Исус ги запита: „Но според както вие казвате, Кой съм Аз?“ Мълниеносният отговор на Симон Петър наруши тишината и разпръсна колебанията: „Ти си Христос, Син на живия Бог.“ (Мат. 16:15,16) Исус не само, че не отрече думите на ученика Си, но и ги потвърди като откровение, дадено му от Отец. През последната вечер в ерусалимската горница Христос даде нагледен урок – изми нозете на учениците Си, след което обобщи: „Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.“ (Йоан 13:13) Това ново потвърждение, че Той е Господ придаваше още по-силно значение на думите Му. Може би най-силният момент от вечерта бе желанието на Филип да види Отца. В отговор на това Исус Му каза: „Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?“ (Йоан 14:8,9) Подобно изявление прави връзката между Христос и Бог-Отец необикновена.
Христос е говорил за Себе си не само пред Своите ученици, но и пред отделни хора. Най-ясното Му представяне е направено пред Самарянката при Якововия кладенец. „Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.“ (Йоан 4:26) Друг подобен случай е свързан с изцеления сляпороден, записан от апостол Йоан в 9 глава. „Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син? Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е. А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.“ (9:35-38)
Дългите и изморителни спорове на юдеите с Исус не са носили особен плод за тях, но от споровете можем да разберем кое ги е предизвиквало: „на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулстваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?“ (Йоан 10:36) Явно е, че е имало моменти в които Христос публично, по един категоричен начин е заявявал Своята божественост. Такъв е бил случаят пред Синедриона по време на съдебния процес. „И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.“ (Лука 22:70)

Б. Освен ясните изявления, направени от Исус, че е Бог, особено внимание заслужават и Неговите неестествени претенции. Те звучат толкова странно, когато са отнесени към който и да било човек и толкова естествено, когато се отнасят за Бог. Тук ще разгледаме някои от тях.
Той претендира, че е единственият, Който познава Бог- Отец съвършено. „Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.“ (Лука 10:22) Имайки предвид Божията безпределност, това твърдение е възможно единствено в случай, че Христос има същото божествено естество.

Друга претенция, изявена от Христос е свързана с Неговата святост. „Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?“ (Йоан 8:46) От грехопадението насам не е трудно да се открият грешките в живота на всеки от нас. Особено, когато сме по-дълго време с един човек, слабостите стават по-явни. След години на публично служение, враговете на Исус трябваше да търсят лъжливи свидетели. Защо ли, ако Той не е бил праведен? Десетилетия по-късно апостол Йоан писа в І.то си послание: „В Него няма грях.“ (3:5)
Шокиращо е изявлението на Христос пред юдеите: „Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.“ (Йоан 8:58)
Учудването идва от факта, че Авраам е живял около 2 000 години преди Христа. По този начин Исус заявява Своите претенции за вечно съществуващ, което е единствено в природата на Бога.
Към всичко това ще прибавя и многократните изявления на Христос, започващи с израза: „Аз Съм…“ „По този начин Той ясно и категорично заявява на слушателите си, че е Месия и Бог“ [vi];. Тези изявления имат стойност единствено когато излизат от уста на Бог. „Аз съм…хлябът на живота; светлината за света; вратата за овцете; добрият пастир; възкресението и животът; пътят истината и животът; истинската лоза…“ Ако Исус е бил само „велик учител“, изричайки подобни слова, те биха сринали величието Му до лудост, но за Бог – думите Му звучат реално.

В. Четиримата евангелисти описват великите дела, извършени от Христос.
Те потвърждават още веднъж, че божествените Му претенции не са безпочвени. Проявената от Него власт говори за това. Не е възможно да се обхванат всички случаи, описани в евангелието, но дори и споменаването на няколко ще е достатъчно, за да се убедим в Неговата божествена власт и сила.
Исус е имал власт да прощава грехове. Според юдеите това е единствено в пълномощията на Бога, но се оказва, че Христос разполага със същите пълномощия. След като прости греховете на един парализиран мъж, Той уверено заяви пред събраните там: „Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика): Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.“ (Марк 2:10,11) И той си отиде здрав.
Исус е имал власт за изцеление на болните. Без значение каква е болестта Той се е справял с нея винаги успешно. Това е била една от причините хората да Го търсят навсякъде. „И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.“ (Мат. 4:24)
Исус е имал власт над духовния свят на тъмнината. Беснуеми, душевно и физически болни поради връзките на различни демони намирали освобождение и мир при Христа. „И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.“ (Мат.9:33)
Исус е имал власт над природните закони. Той помогна на изморените рибари да хванат риба; изгладнелите слушатели нахрани с няколко хляба и риби; ходи по водата, дори и заповяда и тя го послуша. „И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:41) На този въпрос нямаше много отговори, а само един.
Исус е имал власт над смъртта. Това подплатява претенциите Му.“И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи – Момиче, тебе казвам: Стани. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.“ (Марк 5:41,42) Има още два подобни случая на възкресение, но най-силният е Неговото собствено възкресение, което християните празнуват и до сега.

Г. Христовата божественост е подчертана още веднъж от имената и титлите с които са се обръщали към Него.
Евангелист Матей напомня, че раждането на Исус е в изпълнение на старозаветното пророчество за което писа пр. Исая: „Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил“ (което значи, Бог с нас).“ (Мат.1:23) Ако това име е останало неизползвано от съвременниците на Исус, то е било приложено на практика в живота им, тъй като Бог е бил с тях в плът като нашата.
„И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.“ (Лука 1:31). Името Исус е било много пъти употребявано за Него. Това име се е срещало често между мъжете през І век, след което излиза от употреба. За християните то било твърде свято, а за юдеите – срамно. „Личното име Исус    (Б. гръцка форма от староеврейското Йешуа) означава „Йахве е спасение“ и така названието Спасител се използва първоначално като характеристика на онова, което Исус върши, а по късно – като част от Неговото тържествено назоваване.“[vii]
Христос е гръцката форма на староеврейското название Месия. И двете означават Помазаник. Това име прави връзка с древните пророчества за идването на Цар, помазан от Бога. От люлката до кръста мисълта за помазания от Бога Цар не е напускала умовете на хората, заобикалящи Христос. Самият Той се е държал като такъв, Които има Царството, властта и славата.

Ангел Гавраил рече на Мария преди зачатието: „Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.“ (Лука 1:33)
„Името Господ съответства на еврейското Йахве. Когато казваме Господ, наблягаме на това, че Върховното Същество е Истинският Владетел и на човешкия род и на целия Всемир.“[viii]
Названието Божий Син изразява неповторимата връзка между Исус Христос и Бог Отец, към Когото Той се обръща с изразяващото близост „Авва“…В това название се съдържа най-пълния израз на Исусовата същност…“[ix]

Д. Други претенции на Исус.
Поклонението е част от религиозния живот на юдеите. Според ІІ-та заповед от декалога (Изх.20:4-6) то трябва да бъде насочено единствено към Бога. Евангелистите ни предават много случаи, при които хора в своята нужда или благодарност са идвали при Исус и са се покланяли пред Него. Такъв е случаят с изцеления от проказа самарянин: „И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога, и падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше.“ (Лука 17:15,16)
Още по-силен момент е поклонението на изцеления сляпороден. Той се поклони пред Христа като пред Бог. „А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.“ (Йоан 9:38) Има и други случаи на поклонение, които са записани на страниците на Евангелието. Интересно е, че Христос не възпрял нито един от тези поклонници. Той е приемал тяхното поклонение като Бог.
Исус говори за Божието Царство и Божиите ангели като за Свои. С голяма увереност Той каза пред римският прокуратор: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.“ (Йоан 18:36) В Своето обяснение на притчата за плевелите Исус казва: „Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ“ (Мат.13:41,42) Тук отново Христос говори за Царството като за Свое, за ангелите като Свои. Когато повдига въпроса за срама у Неговите последователи Той е категоричен: „Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели.“ (Лука 9:26)
Не е трудно да се досетим, че поклонението, Царството и ангелите не могат да принадлежат на всеки, а само на Бог, какъвто е Исус.

Е. Към всичко това можем да прибавим и други свидетели, потвърждаващи божествеността на Исус Христос. Съвсем накратко ще спомена някои от тях.
В началото на този облак от свидетели стоят пророците. Изследователи твърдят, че в Стария завет можем да открием над 300 месиански пророчества. Достатъчно е да спомена записаното от пророк Исая в 9:6, където се изброяват имената на Помазаника: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“
Друг свидетел е ангел Гавраил, който възвести на девицата Мария какво дете ще роди: „Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.“ (Лука 1:32)
За учениците Исус е бил нещо повече от Учител. Андрей отиде при брат си Симон с добрата новина: „Намерихме Месия (което значи Христос).“ Йоан 1:41. Втората неделя след Христовото възкресение Тома не можа да обуздае вълнението си от срещата с Христос и възкликна: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28), а в края на І век, когато апостол Йоан пише своето първо послание, отбелязва: „Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.“ (5:20) Явно десетилетията, които е живял след възнесението на Исус Христос не са разколебали ни най-малко неговата вяра, че Христос е Бог. Апостол Павел, изброявайки привилегиите на Израел като Божий народ, завършва мисълта си към римляните така: „чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.“ (9:5) Този списък от свидетели, че Исус е Бог може да бъде допълнен с имената на много хора, ангели дори и демони.

Заключение:
След всички изказани до тук доводи, вярвам, че съм дал сериозен повод за размисъл на всеки от нас. И има защо! Спасението на всеки от нас е зависимо от отговора на въпроса: В КОЙ Исус вярваме?

Библията казва: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“ (Римл. 10:9)

п-р Пламен Ганчев

---

[i] Библейските цитати са от “Bulgarian Version” 1938 [BULG]
[ii] Кийт де Майо, История на Църквата, стр.74, София, 1994год.
[iii] Ериксън М.  Християнско богословие, стр.677, София 2000 год.
[iv] Пак там, стр. 678[v] Пак там, стр. 680
[vi] В. Стойков, Отхвърленият Месия, стр. 55, София 2007 год.
[vii] Библейски речник, стр. 234, Изд. „Нов Човек”, София 1994 год.
[viii] Пеев В. Бог, вселената човекът, стр.18, Изд. „Нов Човек” София 1992 год.
[ix] Библейски речник, стр. 235, Изд. „Нов Човек”, София 1994 год.

Име (required)

Е-поща (спокойно, няма да се вижда) (required)

Сайт