Увод:
В края на всяка година по цял свят се организират класации. Те имат различна насоченост: в областта на спорта, културата, красотата, бизнеса, политиката и т.н.
Може би по-младите знаят, че класацията за най-силно обществено и културно влияние в САЩ е спечелена от Опра Уинфри. Тя притежава телевизионно шоу, списание и онлайн магазин. Шоуто на Опра е едно от най-влиятелните предавания в САЩ във всички сфери на социалния живот. „Според много медийни проучвания Опра достига около 22 млн. зрители всяка седмица. Около 2 млн. души четат списанието й. Сайтът и е посещаван от 115 млн. души.” [i]
Опра Уинфри е израснала в баптистка църква, но на 27-28 години сменя убежденията си и приема вярванията на Ню Ейдж. „Истината е нещо, което живее в нас, което със сигурност е записано в генетичния ни код. Когато търсим истината, откриваме вселената. Пътят на хиндуизма ни учи: истината е една, пътищата – много.” [ii]
Едно проучване между евангелските християни в Америка посочва, че 68% от запитаните, вярват, че има няколко пътя до Бога.
Трудно е да си представим колко голямо, колко силно влияние оказва тази жена на американците, а чрез американците и на цял свят!
Всяко поколение има своите „пътеводни звезди”.
Доскоро, такива са били идеолозите на комунизма.
Преди тях са идеолозите на просвещението.
Ренесансът с великите мъже на изкуството.
Още по-назад във времето стои влиянието на християнството.
Преди него – гръцката философия…
Всяко поколение копира своите учители. Приема учението и живота им за еталон, който следва в много случаи – сляпо.

1. Влиянието на фарисеите.

А. Знаете ли, кои са били „пътеводните звезди” на поколението, в което е живял Христос на земята? – Фарисеите!
Голяма част от служението на Божия Син преминала в борба с тази религиозна група и техните неправилни практики. Със сигурност апогеят на тази духовна битка е през последната седмица от земния живот на нашия Господ. Тя е отразена в Матей 23 глава. Христос остро осъжда тяхното отношение и поведение към различни неща от живота на хората. Той нарича учението им „квас” (Матей 16:6), от който последователите Му трябва да се пазят. Казва още за тях, че:

• „…свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.”
• „затваряте небесното царство пред човеците…”
• „изпояждате домовете на вдовиците,…”
• „за показ правите дълги молитви;…”
• „обикаляте, за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкала…”
• „давате десетък,… а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността…”
• „чистите външността …, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.”
• „…приличате на варосани гробници…”

За тях евангелистите пишат:

• „…те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците;” (Мат.6:5)
• „…обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите, и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията.” (Мк. 12:38,39)
• „…Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората;…” (Мат. 23:5)

Йоан Кръстител прозря истинската им същност и ги нарече: „Рожби ехиднини!” (Мат. 3:7)
Господ Исус Христос ги нарича: „лицемери” „Безумни водители” „слепи водачи”.
Евангелист Лука ги определя, като „сребролюбци” (16:14)
Видният еврейски историк от „онова” време Йосиф Флавий пише за голямото политическо влияние, което са имали: „Защото една част от юдеите се гордеят със своето стриктно спазване на традицията на отците им и законите и имат претенцията за особено Божие благоволение. Жените от народа са в пълно подчинение на тези хора. Тази партия се нарича фарисеи. Те са в състояние да се противопоставят дори на царете, понеже са в еднаква степен хитри и готови открито да воюват с тях и да подриват авторитета им.” [iii]
Фарисеите са живели предимно в Ерусалим и неговите околности. Те са били над 6 000 души.
Жителите на Ерусалим и цяла Юдея са ги срещали всеки ден. Хората от околните провинции посещавали юдейската столица често по работа и са се срещали с Фарисеите всеки път. Поклонници на Бога, юдеи и прозелити от цял свят  са се стичали в ерусалимския храм за големите празници и там са срещали фарисеите.
Те били навсякъде: в религията, в политиката, в съдилищата, в училищата, на пазара, на площада… Човек ги е забелязвал отдалеч заради необичайния им външен вид.
Тъй като те са представлявали духовния елит в Израел, то хората са ги гледали, слушали и следвали техния пример.
Как може един човек да бъде специален? – естествено, като прилича на Фарисеите!

• А това ще рече, че за да бъде човек важен в очите на другите, той трябва да не крие от тях своята религиозност, правда и дела.
• Другият белег е богатството. Даже и да не е спечелено с труд, а с хитрост, богатството си е богатство и то привдига авторитета на човека.

Без да подозират, хората, следващи фарисейския пример са се натъкнали на сериозни проблеми:

Б. Ако ние прочетем внимателно „Проповедта на планината” с изненада ще открием, колко често галилейският Проповедник засяга въпроси, свързани с учението и практиката на Фарисеите. Ето някои болни проблеми:
Духовен проблем: „Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.” (Мат.5:20)
Неприятности: „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.”
Живот на компромиси: „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия,или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.”
Несигурност и безпокойство: „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.”
Излишни грижи: „И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?”
Всичко това, към което хората са се стремили, следвайки примера на фарисеите е допринесло за тяхната гордост, тщеславие и лицемерие пред другите, а вътре в тях –  дребното човешко доволство и  пустош в душата им. Нещо по-страшно, отношението към човешкия живот е било снишено до грижата за неговата поддръжка.

В. Истинската причина за това състояние на нещата е в „болното око” според небесния Учител. „Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!”

• Фарисеите са се държали за буквата на Писанието, а Духът отдавна е бил изгубен от тях.
• Те приближавали към Бог с устните си, а сърцето им далече стояло от Него.
• Те разчитали , че са Аврамови потомци и това автоматично ги издига пред Бога, но Аврамовите дела отдавна били изоставени от тях.
• Те издигнали авторитета на бащините предания и пренебрегнали истинското Божие Слово.
• Те заменили Небесното Царство със земно.
• Заменили и Божията слава със човешкото самодоволство и хорска похвала.
• Те имали високи претенции за себе си, но без основание за това.

Джон Стот пише в своя коментар: „… ако зрението ни бъде замъглено от лъжливите божества на материализма и изгубим усета си за действителните ценности, целия ни живот потъва в мрак и не виждаме накъде вървим.” [iv]
Божият Син има един ясен призив: „Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат.15:14)

2. От къде идва истинската ценност на човешкият живот?
А. Желанието у човека да бъде важен и ценен от другите не е намаляло през вековете.
Кои ще бъдат „пътеводните звезди” в живота ни избираме сами – фарисеите, стремящи се към богатство и слава или Опра Уинфри която дава лесни рецепти за един приятен живот?
Ако се вслушаме в Дидро ще разберем, че: „Животът на един човек трябва да бъде нещо повече от просто приятен — всеки вол на пасбището има приятен живот.“
Послушайте! Истинската стойност на човека не идва от нещата, които притежава, нито от нещата които върши, а от това, което е.
Човек е създаден:

• да общува с Бога;
• да се покорява на Бога;
• да служи на Царството Му.

Това личи толкова ясно от Христовата проповед на планината.
„А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве.” (6:6)
„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.” (6:24)
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” (6:23)
Милард Ериксън пише по този въпрос: „Библейската картина за човешкия произход е, че Всемогъщият, Премъдър и Добър Бог е създал човечеството, за да може то да Го обича и Му служи, и да се радва на общуването с Него.” [v]

Б. Струва си да помислим върху няколко истини за човека!

(Богословско значение на сътворението на човека [vi])

• Фактът, че човек е бил създаден, означава, че той не може да съществува сам за себе си като независим индивид.
• Приликите между човека и животинския свят са очевидни. Те говорят за това, че той и те са произлезли от ръката на един Майстор – Бог. Но също така и разликите между тях са огромни защото „само човекът е описан като изваян по образ и подобие на Бога.”
• „Човешкият живот се състои от нещо много по-голямо от простото задоволяване на потребностите от храна, облекло и може би комфорт. У всеки от нас има безсмъртен дух. Той никога няма да бъдат довлетворен от нещо по-малко от Бог с Когото да общува, от небето където да обитава и от вечността, в която да пребъдва.
• Бог ни е дарил с уникални дарби и способности. Той ни е дал определена власт на земята. Но никога не бива да забравяме, че човек не е над всичко във вселената. Над него са ангелите, много над него е и Творецът на всичко.
• Съществуват определени ограничения, с които човек трябва да се съобразява. Време; знание; способности; Ограниченията не са само вредни. Границите, които са ни определени, могат да доведат до грях, само ако не успеем да живеем съобразно с тях.
• Човек може да живее живота си пълноценно, само ако осъзнае и приеме ограниченията, присъщи за всеки един от нас. Истинско смирение ще настъпи, когато признаем пред себе си, че сме ограничени същества и пожелаем да живеем съобразно това…Удовлетворение и щастие ни очакват, ако приемем този факт, а разочарования и несгоди, ако го отхвърлим.
• Човекът е нещо чудесно. Той е предварително проектиран и изваян от Господ. „Човекът е велик, но това, което му придава величавост е , че Бог го е създал.”

Заключение:
Аз не знам какви „пътеводни звезди” ще изгреят на хоризонта през настоящата година. Не знам накъде ще отвлекат обществото ни.
Това, което знам е, че Бог ни е създал за Себе Си! Животът ни ще има стойност, сигурност и смисъл единствено, когато сме с Него.
Това, което знам е, че Бог не е създал нищо в този свят, за което да не може да се грижи и поддържа. Той е вседостатъчен.
Това, което знам е, че на Него може да се разчита.
Да следваме Бога през тази година, като „пътеводна звезда” означава, че сме направили добрия избор за живота си!

п-р Пламен Ганчев

---

[i] Любомира Любенова, Евангелски вестник, бр.20, 2008 год.
[ii] Пак там.
[iii] Венцислав Стойков, Отхвърленият Месия, София 2007г. стр. 153.
[iv] Джон Стот, Вестта на проповедта на планината, София 1993г., изд. Нов човек, стр.157.
[v] Милард Ериксън, Християнско богословие, стр.468.
[vi] М. Ерексън, Систематично богословие, стр.480.

Име (required)

Е-поща (спокойно, няма да се вижда) (required)

Сайт