Разумният човек
Прочит: Мат.7:24-29
Увод:
Проповедта на планината, изречена от Небесния Учител се явява ненадминат връх в Неговото поучение.
Според някои богослови, чието мнение намира все по-голяма подкрепа, проповедта на планината е сбор от проповеди, обединени около една реална проповед, произнесена в околностите на Капернаум.
Кои са аргументите за подобно твърдение?
- Тя съдържа прекалено много информация, която не би могла да бъде осъзната и приета от Христовите ученици.
- Различни части от нея срещаме разпръснати в евангелието на Лука, където поучението е направено в подходящ контекст.
- Самият евангелист Матей има обичай да обединява сродни теми на едно място: ученичеството (10), Небесното Царство (13), кой е по-голям (18), последните времена (24,25)
Но така или иначе, тя е поместена в евангелието на Матей и през вековете е привличала вниманието на християните към себе си.
- За блажени Августин тя е: „съвършено ръководство или образец за християнски живот.”
- Монасите я приемали като „наставление за усъвършенстване”
- Реформаторите гледали на нея като „безусловен израз на Божията правда, заявена към всички хора.” [i]
Проповедта на планината засяга различни теми:
- Блаженствата
- Уроците за солта и светлината
- Истинската праведност
- Вършене на дела без лицемерие
- Грижите на християнина
- Предупреждение за съд
- Покана за молитва
- Двата пътя
- Дървото и плодовете му
- Значение на делата
Проповедта на планината, Carl Bloch, 1890
В заключение на проповедта Си Господ Исус разказва за двамата строители: 7:21-27
„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.”
1. Големият изпит.
А. Бурята, за която Господ Исус говори е добре позната на местните жители. Те живеят в район, където годината е разделена на два периода: сух и дъждовен. Можем да си представим ефекта на продължителните дъждове върху лошо направените къщи: покривите потичат; стените се пропукват; основите се подкопават…
Какво ще се случи по време на такава буря, до голяма степен зависи от качеството на свършената работа, от това доколко надеждни са основите. Ако са върху камък – добре, но ако са върху пясък….?
Б. Тази истина от ежедневието на хората, Господ Исус използва, за да онагледи рисковото положение на тези, които са слушали Неговата проповед, а са я пренебрегнали.
”Канарата – това е самият Исус Христос и тези истини, които Той е проповядвал преди това – истини за вътрешната промяна на човека. – пише Луис Барбиери в своя коментар на евангелието от Матей. – „Пясъкът олицетворява фарисейската праведност, добре позната на хората, на която мнозина възлагали своите надежди.” [ii]
Възниква въпросът: Защо един човек изпълнява Божиите думи, а друг – не?
Очевидно, между това, което сме чули и това, което вършим, има едно свързващо звено и то е свързано с решението какво да направим с информацията, стигнала до нас:
- Да я отхвърлим.
- Пасивно да я приемем.
- Да я приложим на дело.
Решението е волеви акт. То е сумарен резултат от личната преценка на множество фактори.
Нека спомена за някои от тях:
За решенията ни определено влияние оказва авторитетът, с който се ползва Христос за нас.
Той може да бъде приказен герой, мит, легенда; Той може да бъде историческа личност, оказала силно влияние в хода на човечеството; може и да бъде това, за което се представя – Месия, Божият Син, Господ. От отговора на въпроса: Кой от всичко това е Христос според нас? – зависи отношението ни към думите Му. Ако Той е „Приказен герой”, кой би обърнал внимание на думите Му? Но ако е Господ?! Тогава е много по-различно – човек ще се замисли сериозно. Ако Го познаваме като такъв, за нас няма да е трудно да Го обичаме и да Му се доверяваме, да Му се боим и покоряваме.
Друг фактор, който оказва влияние на нашата оценка са хората около нас.
Това са нашите родители, учители, лидери, приятели… хората, между които живеем. Едните са ни дали възпитанието; други – информацията; трети възможностите и границите ни; а четвърти – уважението и приятелството си. Тези хора ни влияят със своя пример, съвети, с отношението си към нас.
Как ще погледнат те на решението ни да се покорим на Христа? Ще ни приемат ли като съзнателни християни или ще ни отхвърлят като чуждо тяло от себе си?
Спомнете си родителите на сляпородения, за когото разказва Йоан в 9-та глава на евангелието си: „Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си. Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос.” Те се страхуваха от духовните водачи.
Този страх откриваме и в юдейския началник Никодим. За да се срещне с Христа, той дойде при Него през нощта.
Чуйте какво казва Уилям Макдоналд: „Ако човек живее според принципите на Проповедта на планината, светът ще го нарече глупак; Исус обаче ще го нарече мъдрец. Светът счита за мъдър онзи, който живее за външните неща, за настоящото и за себе си. Исус нарича такъв човек глупак.” [iii]
Друг фактор, оказващ силно влияние за вземане на решение сме самите ние и нашият малък, вътрешен свят, в който живеем.
- Възрастта ни е важна.
Апостол Павел пише: „Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.” (1Кор. 13:11)
Детето често не разбира разговора на големите; младите хора са повече в облаците, отколкото на земята; на средна възраст не остава време да помислим над Христовите думи; а когато напреднат годините, човек може и да не дочуе нещо важно…
- С годините човек подрежда своите приоритети.
Кои са важните неща в живота ми?
Кое е по-ценното за мен?
Кое ме прави доволен, радостен и щастлив?
Това се нещата, които осмислят живота ни. Ако са ценни и той е ценен. Ако ли не…и той не е!
Какво място заемат Христовите думи в живота ми личи от вниманието, което им отделям. Човек отделя много време и внимание на нещата, които цени и обратно – малко внимание на това, което не е важно за него.
- Опитът, който сме придобили също оказва своето влияние.
Може той да е горчив, изпълнен с разочарование. Спомнете си онези двама пътници за Емаус какво споделиха със странника, приближил към тях: „А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля.” (Лука 24:19-21)
Опитът ни може да е и много позитивен като този на хората, видяли с очите си различни чудеса, сторени от Христа.
- Нашият скрит свят се влияе още от убеждения и предубеждения, навици и интереси.
Защо децата се карат за играчките си? – защото у всеки човек има един скрит стремеж към притежание на материални неща; стремеж към удоволствие и вместо да яде хляб, предпочита питка с кетчуп и шунка; има и стремеж към признание. Как тези вътрешни стремежи се съчетават с думите на Христа: „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето,” (Мат.6:19,20) или пък: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.” (ст.25)
След като чу думите на Христа, един момък си тръгна много тъжен и вие знаете защо – Господ му каза да продаде имота си, да раздаде на сиромасите и да То последва… а той е бил много богат!
- Има и други фактори, които играят важна роля при вземането на решение да послушаме думите на Христа и да се съобразим с тях или да не го напавим. Такива са:
- Недостигът на духовни сили
- Нежеланието за промяна
- Съвестта
- Чувството за отговорност
- Чувството за безнаказаност
- Друг сериозен фактор за нашите решения е сатана.
Той е лъжец, измамник и крадец. Заслепява човешкия ум; управлява човешката воля; подбужда към завист, омраза, гордост и лицемерие. Той изкушава, поробва, убива. Сатана е противник на Христовите думи, защото те са истина и живот за тези, които ги слушат.
Заключение:
Понякога ние строим пясъчни кули със своите думи. Казваме: Обичам Бога; вярвам в Него; служа Му, а нещата не са точно така.
Неизвестен автор пише от Божието име:
„Казвате Ми „Път наш”, А не вървите по Мен.
Казвате Ми „Живот наш”, А не живеете в Мен
Казвате Ми „Господар наш”, А не слушате Мен.
Но на Моя съд не винете Мен!” [iv]
Джон Стот е категоричен! „Само бурята може да открие истината.” [v]
Жан Калвин твърди: „Понякога бурята или криза или бедствие издава нашата духовна същност, защото преди изпитанието не може да се направи точно разграничение между истинското благочестие и неговата противоположност.” [vi]
И така: когато дойде бурята, това, което си градил издържа или пропада в съответствие на основата; на решението, което си взел – да са покориш на Христовите думи или да ги пренебрегнеш. Ще издържи ли строежа ти на изпита?
п-р Пламен Ганчев
[i] Нов Библейски речник, стр.1117
[ii] Луис Барбиери, Евангелие от Матей, Тълкувание на 4-те еванг. И кн. Деяния на апостолите, стр.32
[iii] У. Макдоналд, Коментар на Новият Завет, стр.62
[iv] Пак там, стр.290
[v] Дж. Стот, Вестта на проповедта на планината, стр.211
[vi] Пак там, с цитат от Калвин