Длъжен съм още в самото начало да поясня, че 8-ми март не е християнски празник.
Някой може да се запита: Ако не е християнски празник, защо трябва да се говори за това в църквата?
На този въпрос може да има различни отговори:

• Този ден може да се използва за повод да се потърси мястото и ролята на жената в Библията.
• Този ден може да стане причина за промяната в отношението на много мъже към техните съпруги.

1. История на празника
А. Осми март е празник със сравнително кратка история.
Тя започва в средата на 19 век,  когато жените от шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк излизат на 8-ми март 1857 година, за да протестират  против лошите условия на труд и ниските заплати. В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, където се приема  предложението на Клара Цеткин: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия.
Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944.
Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. На този ден те им подаряват цветя.
И така, 8-ми март се е превърнал в ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Б. Кратък исторически преглед на обществената роля на жената през вековете.
І. Жената през древността.
Две разбирания за ролята на жените идват от Древна Елада. Те са изразени от двамата най-влиятелни древногръцки философи, Платон и Аристотел.
За Платон човешката душа няма пол и затова жените и мъжете не се различават принципно според своите потенциални способности. По природа те са еднакви. Само тяхната проекция в реалния свят като същества от различен пол се различава чисто физически. Именно поради това, в идеалната държава на Платон жените могат да заемат равни на мъжете социални роли, ако получат равно обучение, образование и възможности за реализация. Само физическите характеристики на “нежния” пол оправдават различието в тежестта на получаваните задачи.
Аристотел не приема, че жените могат да бъдат равни на мъжете.
За него представителите на мъжкия пол са по-висши по природа:

• жените са естествено по-слаби физически;
• по-слаби в душата си;
• подчинената роля на жената се определя от нейните естествени качества;
• тя няма необходимите качества, за да направи информиран избор;
• основната функция на жената, предписана й от нейната природа, е репродуктивната;
• всяка дейност на жената извън семейното стопанство, противоречи на нейната природа;
• той приписва главно подчинена роля на жената в човешкото съжителство, докато за мъжа са запазени всички функции на властта;
• жените не притежават граждански права, защото не са граждани в смисъла на Аристотел.

Римското право също приписва на жените по-нисък обществен статус. Те не се радват на равни права с мъжете нито в дома си, нито в обществото.

• Мъжът е пълен господар в семейството, а жената е:
  • третирана като негова собственост;
  • напълно подчинена на волята му;
  • тя няма право на дял от семейната собственост;
  • нейното наследство е собственост на съпруга й.
• Жените в Древен Рим са били лишени от права поради “слабостта” или дори с “глупостта на женския пол”.
  • липсата на здрав разум;
  • неспособността за логическо мислене.
• Те нямат право да:
  • заемат публични длъжности;
  • участват от свое име в съдебни дела;
  • бъдат призовавани като свидетели;
  • сключват договори.
• Те са причислявани в една група с непълнолетните, робите, осъдените престъпници и невменяемите, т.е. с всички, на чийто разум и преценка не може да се вярва.

ІІ. Жената през Средновековието
Блажени Августин заявява, че подчинената роля на жените е част от естествения ред, доколкото е справедливо да се спазва принципът по-нисшият да служи на по-висшия в човешкото общество. Този, който превъзхожда по разум, трябва да превъзхожда и по власт. Според Августин това е именно мъжът.
По-късно, един от най-влиятелните римокатолически теолози, Тома Аквински приема схващането, че жените са “дефектни” мъже – mas occasionatus. Все пак, появата на жената не е случайна, а е част от Божия промисъл, доколкото е необходима за продължаване на рода.
През 1234 г. се приема официален закон на римокатолическата църква, който остава в сила чак до 1916 г. Ето какво четем в него: “Същество от женски пол не може да заема църковна длъжност, както според светските закони не може да упражнява и публична длъжност; жена не може да бъде ръкоположена в църковен сан, а ако това стане той ще е лишен от свещен характер, никоя жена, колкото и да е свята, не може да преподава или проповядва в Божи храм; съпругата е подчинена на своя съпруг и е задължена да му служи; жената трябва да проявява много по-голяма скромност от мъжа”.

ІІІ. Ново време за жената
Рационализмът поставя човешкия разум на пиедестал.
Рене Декарт, един от най-влиятелните представители на модерната философия, вдъхновява със своите идеи за способностите на индивидуалния разум. Според него способностите на разума са еднакви както за жените, така и за мъжете.
Джон Лок, считан за баща на съвременния либерализъм, приема, че всички хора се раждат равни по природа и не прави деление между представители на мъжкия и женския пол, смятайки, че като свободни индивиди с неотчуждаеми права те имат еднаква роля в социалния живот.
Джон Стюърт Мил в своето есе от 1869 г. “Подчинението на жената” също се противопоставя на принципа на подчинение на единия пол на другия. Сам по себе си този принцип е погрешен, нещо повече той е една от главните пречки пред обществения напредък.
Либералното течениe, появило се през 18 в. акцентира главно на правата на жената. Според тях пълноценното гражданско общество дава равни права.
Социалистите акцентират върху виждането, че ролята на жената в обществото може да бъде променено чрез промени в икономическите отношения.
Фридрих Енгелс пише, че господството на мъжа не е вечно, а част от историческото развитие. Той излага идеята, че в историческия процес главни участници са както мъжът, така и жената.
За Маркс и Енгелс премахването на семейството, в по-широкия контекст на премахване на частната собственост, е предпоставка за отхвърляне на този статус. Социалистическата революция ще разруши икономическата основа на традиционното моногамно семейство като реорганизира отглеждането на деца и домашния труд на жената.
Новата левица от средата на ХХ в. въвежда в обръщение фразата “личното е политическо”. Смисълът й е, че всички човешки дейности са част от политическото развитие и индивидуалните решения са както публични, така и частни.

В. Не е трудно да се досетим от казаното дотук, че положението на жената през вековете не е било завидно.
Със своята култура и философия Гърция е оказала силно влияние върху древния свят. Това става най-вече по времето на Александър Велики. Започвайки от V, ІV в. преди Христа, гръцката философска мисъл влияе върху човешката културата още дълго време след разпространението на християнството. Тя дава една неправилна оценка за жената, което води и до неправилното отношение към нея.
Християнството през вековете също е ощетило жената. Недостатъчно разбрало учението на Библията, то се е оказало в много случаи погрешен възпитател. Не е трудно да си отговорим защо е било така. То се ражда в трудно време на гонения. Неговата първа грижа е била: да оцелее. След това се повдигат големите богословски спорове около: личността на Христос; Троицата; книгите от Новия завет; борбата с ересите; мястото на църквата в обществото; отношението на църквата към друговерците; борбите за власт между Рим и Константинопол и т.н.
Помислете върху факта, ако истината за спасението на човека е била изопачена от църквата за векове наред, колко повече въпрос като положението на жената в обществото може да бъде пренебрегнат или изопачен.
Това неправилно отношение към жената през вековете е станало причина за появата на 8-ми март – т.е. накарало я е да се бори за своите права. Тук е мястото, където можем да се запитаме:

• Всичко за което тя се е борила, нейно право ли е?
• Кой определя човешките права? – гръцките философи, отстъпилата църква; основателите на лявата идея;  ООН или различни феминистки организации; самите жени или…

2. Библейското становище за жената
А. Еврейската дума за жена е „ишша”.
За първи път тази дума се среща във Бит. 1:27 „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.” Тук се говори за общата човешка съшност и еднаква ценност на мъжа и жената, създадени „по Божия образ”.
Във следващата глава от същата книга откриваме да се говори за човешката незавършеност и нуждата на мъжа и жената да се допълват един друг. „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.” (Бит. 2:18)
Грехопадението става причина за промяна на взаимоотношенията между човек и Бог и между мъжа и жената. „На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си … то проклета да бъде земята поради тебе;.” (Бит. 3:16,17)

Б. Жените в Старозаветни времена се занимават главно с дома си.

• Дават имена на децата си; Отговорни са за ранното им образование;
• Децата трябва да почитат своите майки (Изх.20:12); да се боят от тях; и да им се покоряват;
• Мъжете носят отговорност за своите съпруги като се грижат за тях и ги пазят, но и се вслушват в съветите им. „Но Бог каза на Авраама: относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.” (Бит. 21:12);
• Жена също може да наследи имота на своите родители;
• Покланят се заедно с мъжете пред Бога. (Ездра 10:1);
• Понякога са пророчици;
• Мъдри съветници на царя „Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й:” (ІІ Царе 14:2);
• Активни в обществения живот „Тогава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря. И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.” (ІІ Царе 20:16,17);
• Девора е съдия на Израил в трудно време.

В. Христовото отношение към жените е отразено на страниците на различните Евангелия:

• Проявява любов и уважение към тях;
• Той им прощава;
• Изцелява;
• Поучава ги;
• Те са примери които Той посочва: грешницата в дома на Симон; бедната вдовица; Жената изгубила драхмата си;
• Те са първите сведетели на Христовото възкресение;
• Те се молят заедно с мъжете в горницата;
• Участват в избора на апостол;
• Получават дара на Святия Дух;
• Еднакви са критериите за водно кръщение и спасение.

Участват пълноценно в живота на Църквата:

• Тавита;
• Лидия се занимава с търговия;
• Прескила заедно с мъжа си поучава Аполос;
• Пророчици;
• Дякониси;
• „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.” (Гал. 3:28)

Заключение:
„Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.” (Еф. 5:25)
Защо един мъж трябва да обича жена си?

• Това е заповед от Бога;
• Тя е достойна за любовта му;
• Любовта помага на другия да развие своя потенциал;
• Любовта помага да развиваме личния си потенциал;
• Любовта дава живот на децата;
• Жената може да бъде чудесен помощник и съслужител;
• Любовта осмисля живота и ни дарява с щастие.

п-р Пламен Ганчев

Име (required)

Е-поща (спокойно, няма да се вижда) (required)

Сайт