Жени в трудова възраст – за приятелството

След като очертахме необходимостта от събиране на жените в работна възраст, редно е да разкажем и как протичат тези събирания.

Винаги започваме с молитва, като сестрите, които имат някакви молитвени нужди предварително ги споделят със събранието. Понякога някоя от нуждите става повод за дискусия извън темата на събирането, но в тези дискусии мнозина от нас намират отговори на въпроси, които ги мъчат или пък получават утеха или насърчение.

Винаги има сестри, които са подготвили материали по темата – цитати от Библията, пасажи от книги (духовна литература, разбира се), лични свидетелства. В дискусията се включват всички и много често времето отлита неусетно и никак не ни се тръгва по домовете.

Разгледаните досега теми бяха посветени на семейния живот, взаимоотношенията съпруг-съпруга, възпитанието на децата и взаимоотношенията с тях. Беше дискутирана и ролята на молитвата в живота на вярващия, а вдъхновението за това дойде от книгата „Един час с Бога“ на Лари Лий. Дори засегнахме темата за милостинята и даването и вземането на заеми. Покрай темите често сме обсъждали и взаимоотношенията ни с невярващите колеги на работните ни места, пагубното влияние на света върху някои вярващи младежи и тийнейджъри, молили сме се за духовно отпаднали братя и сестри, молили сме Бог да върне обратно в църквата младежи и тийнейджъри, които светът е подлъгал…

Тъй като тези събирания имат някаква давност и ще бъде трудно да се пресъздадат дискусиите, ще започнем хрониката на тази инициатива с последното събиране, чиято тема беше „Приятелството“.

И този път молитвените нужди отключиха една встъпителна дискусия и тя беше насочена към случаите, при които една жена и майка има някакво трайно заболяване и децата израстват, гледайки страданията на майка си. Въпросът, който възникна беше дали тези деца ще пораснат обременени и комплексирани, срамуващи се от болестта (или недъга) на майка си. Можем да обобщим есенцията от изказванията по следния начин:
Първото и най-важно е, че Бог гледа не на лице, а на сърце и болната майка трябва да научи децата си най-напред на това.
За съжаление, в българската култура няма достатъчно толерантност към хората с недъзи и трайни заболявания и майката трябва с много разговори, любов и търпение да възпита такава толерантност у децата си.
Такова възпитание се налага и поради факта, че е естествено за природата на децата да бъдат съвсем прями и директни и поради това понякога могат за изрекат думи, които да звучат жестоко.
Бяхме единодушни, че деца с такава майка вероятно ще израснат не като комплексари, а като едни грижовни, състрадателни и милостиви хора.

След дискусията дойде ред и на самата тема. Сестра Пенка поведе събранието с няколко мисли за приятелството и цитати от Библията:
„Приятелите са тези, които ще са с теб до гроба, и не защото заслужаваш, а защото тъй е речено от Бога.
Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел.
Всеки чува това, което казваш. Приятелите слушат това, което казваш. Най-добрите приятели слушат това, което не казваш.
Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела. (Аристотел)
Притчи 17:17
Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.
Притчи 18:24
Човек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.“,
след което сподели своя личен опит и виждане по темата. Най-хубавата й мисъл беше, че за нас като вярващи, Господ Исус Христос трябва да бъде нашият най-близък и верен приятел. Другото, което много ни хареса, беше пожеланието й с нашите събирания да изграждаме не само дух на братска любов, но и на приятелство помежду си.

Сестра Магдалена разказа едно изключително свидетелство за истинско, безкористно и всеотдайно християнско приятелство, благодарение на което Бог извършил чудо в живота на една жена и прочете стихотворение, посветено на приятелството, написано от същата тази жена. Това стихотворение ще ни бъде любезно предоставено, когато излезе стихосбирката, в която е поместено. Мога да кажа само, че след тази история и това стихотворение имаше много просълзени очи у присъстващите.

И за да не пресъхнат очите ни, сестра Милка ни изненада като изрецитира (по памет!!!) едно стихотворение за приятелството. (Него също очакваме, за да го публикуваме в тази тема.) И тя сподели трогателна история, свързана с приятелството и подкрепи мисълта, че за да имаш приятели, трябва да се научиш да бъдеш приятел.

Много от нас споделиха за взаимоотношенията си с невярващите си приятели. Всички ние искаме спасение за тях, но понякога те категорично отказват да чуят за Бога или много бързо отклоняват темата, ако заговорим за Него. Често това създава една невидима бариера и такива приятелства ги усещаме някак непълноценни. Друго е, когато приятелките са вярващи – общението е пълноценно и искрено – темата „вяра“ не е табу, няма злоба, завист, одумване и когато общуват се усеща как и Бог присъства между тях. След раздяла остава усещането за духовно обновление, насърчение, мир, докато в много случаи след разговор с приятелите ни от света си тръгваме с натежало сърце от духовната пропаст, зейнала в сърцата им, натъжени от цинизма, суетата и размитите им критерии за добро и зло (все резултат от липсата на вяра)…

Някои сестри споделиха, че са успели да поддържат пълноценно и добро приятелство с хора от света – добри, мили, отзивчиви, които, за съжаление, не считат, че имат нужда от покаяние, поради личното си усещане за праведност. Мисля, че всеки един от нас има по някое такова приятелство и за  тези приятели трябва още по-усърдно да се молим…

Сестра Стефка не можа да присъства, но беше оставила два материала за приятелството, които помествам тук (вторият е съвсем в контекста на идеята за приятелство с Господа).

Приятел

Не мога да ти дам разрешение на всички житейски проблеми, съмнения или страхове.
Но мога да те изслушам и заедно да търсим отговори.

Не мога да променя миналото ти с цялата болка, съкрушаваща сърцето, нито бъдещето с все още непреживените саги.
Но мога да бъда тук сега, когато имаш нужда да се погрижа за теб.

Не мога да те предпазя от препъване.
Мога само да ти модам ръката си, която можеш да сграбчиш, за да не паднеш.
Твоите радости, триумфи, успехи и щастие не са мои, все пак – мога да ги споделя в радостта ти.

Решенията в живота не мога да направя вместо теб, нито да ги осъдя.
Мога само да те подкрепям, окуража и помогна, когато поискаш това.

Не мога да те предпазя от това да изоставиш едно приятелство, твои ценности, мен.
Мога само да се моля за теб, да говоря с теб и да чакам.

Не мога да ти определя граници,
но мога да ти осигуря пространство да се променяш, да растеш, да бъдеш себе си.

Не мога да опазя сърцето ти от нараняване и съкрушаване,
но мога да плача с теб и да ти помогна да събереш парченцата и да ги поставиш по местата им.

Не мога да ти кажа кой да бъдеш.
Мога само да те обичам и да бъда твой приятел.


Ти и аз

Господи, искам да ти благодаря и да ти отдам почит.
Нямат значение думите. Искам да бъдем просто Ти и аз. Ти с главна буква, а аз – с малка.
Да, хубаво е  да съм с малка. Това не ме унижава. Това ме прави Твое дете. Та ако съм по-голяма от Тебе, как ще се сгуша в прегръдката Ти.
Ако Твоята ръка не  епо-голяма от моята, как ще ме подпре, когато падам и как ще ми бъде подслон, когато няма къде да се скрия.
Ако Твоята сила не е по-голяма от моята, как ще ми помагаш да вървя напред, когато не мога да стоя.
Ако Твоята усмивка не  епо-голяма от моята, как ще мога да се усмихвам, дори и през сълзи.
Ако Твоето знание не е по-голямо от моето, как ще ме учиш кое е добро и кое – зло.
Ако Твоята мъдрост не е по-голяма от моята, как ще ме насочваш кой път да избера.
Ако Твоято сърце не е по-голямо от моето, как ще ми помагаш да прощавам и как самата аз ще бъда простена.
Ако Твоята любов нне  е по-голяма от моята, откъде ще взема обич, за да я давам на другите. И какво бих правила без Твоята приемаща, обновяваща любов…
Господи, толкова съм щастлива, че сме Ти и аз.

И като че тези прекрасни думи са най-добрият завършек на темата…

Този материал беше публикуван на неделя, март 7th, 2010 в 21:00 под категория Общение. Можете да следите коментарите чрез RSS 2.0. Можете да оставите коментар, или trackback от собствения си сайт.

Оставете коментар