Рождество Христово – едно ново начало
Лука 2:1-14: „А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.”
Историята помни велики личности, които са дали своя дял в човешкото развитие. Сред тях са имената на царе и президенти; учени, философи и творци….
Историята помни и велики събития – бедствия и славни победи, унищожителни войни и фантастични открития.
Историята помни велики империи – Древен Египет, Асирия, Мидо-Персия, Гърция, Рим, Русия и Америка…
Сред пъстрата мозайка от личности и събития, единствено Рождество Христово се оказва толкова значимо, че успява да раздели историята на две ери: преди и след Христа. Рождество Христово постави едно ново начало в живота на хората.
Рождество е едно ново начало на Богопознанието!
От деня на грехопадението живата и реална връзка между Бог и човека е била прекъсната. Създателят не е преставал да се интересува от Своето творение, но това е било някак „иззад оградата”. Греховете са се издигали като ограда помежду им и са пречили на свободното общение. По тази причина Бог е търсил подходящите хора пред които да разкрива Своето сърце, за да бъде познат, обичан и следван – Ной, Авраам, Мойсей, Илия, Данаил…
Невероятна е била срещата на Мойсей и целия Израел с Бога при планината Синай. „А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас .” Изх.19:18. Това е предизвикало голям страх у хората и те са предпочели Бог да говори само на Мойсей, а той на тях.
Помислете колко по-различна е картината на Рождество! Йосиф и Мария посрещат витлеемските овчари, по-късно мъдреците от изток, Симеон поема Детето в ръцете си и Го благославя… Всичко това ни говори за близост и топлота.
Помислете за Небесния Учител, обграден от множествата, които се допираха понякога в Него, за разговорите с обикновените хора, за учениците Му – как им изми нозете или за Йоан, облегнат на Христовите гърди …
Когато бяха в горницата, Филип Му казва: „Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца;…” Йн.14:8,9. Той постави знак на равенство между това, което Мойсей някога видя на планината и това, което бе пред погледа на Филип.
По-късно апостол Павел щеше да напише за Христа в посланието до Колосяните: „В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете; в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.” 1:14-17
Бог е говорил за Себе Си чрез творението; Той се е разкривал пред слугите Си – пророците, а на нас – чрез техните Писания. Най-великото и пълно откровение, което Бог е дал за Себе Си е чрез Сина, дошъл в плът на земята. Приемайки човешко тяло, Христос стана достъпен за хората и всеки, който Го търси може да Го намери.
Рождество придава нов смисъл на човешкия живот!
„И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.” Бит.2:7
С тялото си човек е привързан към земята, а с душата си – към Бога. Грехопадението доведе до пълна поквара в човешката същност. Тенденциите са били към независимост и изграждане на царство, на което човекът сам да си е господар. Животът тук и сега се превръща в център на неговия мироглед.
Когато проследим Божиите обещания за Израел, ще видим, че те са насочени предимно към материалната и политическата сфера от живота на хората. Ако слушаш повеленията Ми и ги изпълняваш, ще има дъжд, храна, здраве, победи .. ако ли не – няма да ги има. С други думи – благословенията са за земята.
Със Своето раждане Христос промени ценностите и смисъла на човешкия живот.
- Хората ценят богатството – Той се роди в бедност!
- Хората ценят славата – Той се роди в скромност!
- Хората ценят силата – Той се роди в немощ!
Хората ценят нещата от този свят, а Той се роди и показа, че има нещо по-важно от земните постижения – има вечен живот при Бога!
Вечният живот беше център на Неговото внимание. За него проповядва, заради него и умря на кръста, за да имаме възможност и ние да го придобием чрез вяра.
Колкото по-дълго човек задържа погледа си към земните неща, толкова по близо ще бъде до природата на животинския свят, където действат първичните инстинкти и ще погуби безсмъртната си душа.
Колкото по-дълго човек задържи погледа си към Божия Син, толкова по-ясно ще бъде откроен Божият образ у него.
Христос се роди, за да издигне погледа ни от земята към небето; от временните неща към вечните; от себичните към ония, които допринасят за изграждането на Божието царство.
Именно в това човек може да открие както смисъл, така и удовлетворение и радост от живота си.
Рождество поставя едно ново начало за Божия народ!
Вижте кои бяха първите поклонници на Младенеца: овчарите – представители на еврейския народ и мъдреците – представители на езическия свят.
Радостната вест за раждането на Спасителя не е адресирана до род или племе, а: „ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.” – за евреи и езичници по целият свят.
Ако някога за Израел можеше да се каже – това е Божият народ, то с раждането на Божия Син, Божият народ разшири пределите си и Господ го назова Църква.
„А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.” Йoaн 1:12,13.
„Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.” Гал.3:28
Рождество Христово е едно ново начало.
Мнозина от вас знаят, че 25.12 е условна дата за раждането на Христа, приета от християнския свят. Точната дата на Рождество не е известна.
Когато се замислих – тя може да е 25.12, но също и 26.12; може да е 3.01. или 15.02… Датата на Рождество определяме ние! Когато отворим сърцето си за Спасителя, за нас този ден се превръща в Рождество.
На 04.02.79 г. беше моето Рождество!
Ти имаш ли твое Рождество?
Послушай! Ако ти търсиш едно ново начало за живота си – отвори сърцето си за Христос, довери Му се и Го следвай! Той знае не само как да постави началото, но и как да доведе всичко до победен край!
