Самуил – човек с мисия
Християнинът – това е човек с мисия.
Християнската мисия е до споделим Божията любов с хората в този свят. А това е любовта, която изпрати Христос на земята в определеното от Бога време; любов, която понесе наказанието за греховете ни на кръста; любов, която векове наред кани, моли и продължава да чака изгубените души, за да я познаят и приемат.
Един от често задаваните от християните въпроси е: Как да изпълним своята мисия? Отговорите съвсем не са еднозначни – изправени сме пред голямо разнообразие от възможности и идеи.
По успешния пример на Пол Йон Ги Чо в Южна Корея, много църкви у нас създадоха домашни групи, но, за съжаление, резултатите не са аналогични с корейските.
Някои новосформирани общества поставиха по-голямо ударение върху хвалението в църквата. Музиката и песните бяха осъвременени, за да бъдат по-лесно достигнати хората в света. Този опит преминава като освежителен полъх, особено за по-младото поколение в църквите, но също не помогна кой знае колко за изпълнението на мисията.
Социалната дейност бе друг инструмент за достигане на недостигнатите в света. Знаете ли колко човека повярваха и се спасиха чрез социалната кухня, която организирахме в ресторант „Рила”? – Нито един. Вярно, доброто което сторихме тогава остава, но това не доведе нито един при Христа.
Нека ви припомня за Луис Палау, една силна християнска организация, която проведе повече от 20 мероприятия за една седмица в нашия град. Много вярващи от църквите поканиха свои близки и приятели на сбирките в х-л Рига. От разговор с другите пастири в града ни, се оказва, че и в този случай резултатите са незадоволителни.
Аз твърдо вярвам, че християнинът е човек с мисия. Вярвам, че църквата има мисия в този свят. Вярата ми е основана на ясно записаното Божие Слово.
При първата среща на възкръсналия Христос с изплашените ученици в Ерусалимската горница, Господ им рече: „Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.” Йоан 20:21,22
Преди възнесението Си Той отново напомни мисията на Своите: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. Амин.” Мат. 28:19,20.
Апостол Павел наставя своя приятел и колега: „И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.” ІІ Тим. 2:2.
Добре е да се вглеждаме в опита на другите църкви; дори и от света можем да научим много неща, но за нас, като Божии хора, основният учебник е Божието Слово – Библията. От нея можем да почерпим необходимите знания как да изпълним мисията, поставена от Бога. За тази цел ще ни помогне един от върховете в историята на Израел – пророк Самуил.
Нека обърнем внимание на записаното в І Царе 16:1-4: „Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове. А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу; и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име. И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем.”
Разглежданият текст е част от една по-голяма история, свързана с помазанието на Давид за цар на Израел. Съвсем естествено е да се обръща по-голямо внимание на Давидовия избор, а този пасаж остава някакси в сянка. Въпреки това, тук можем да намерим прекрасни истини които Библията има да ни каже. Първата от тях е свързана с
1. Молитвата на Самуил: „Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля?”
А. Първото нещо което грабва нашето внимание е молитвата на пророк Самуил. Тя не е описана в текста дума по дума, но не е трудно да се досетим, че става въпрос за една ходатайствена молитва.
Тук откривам в думите на Бога известен упрек към Самуил: „До кога ще плачеш за Саула…?”. Бог много повече има повод да укорява хората, че не се молят, а при Самуил беше точно обратно, той се молеше твърде настоятелно за един отхвърлен човек.
Саул не е бил чужд и безразличен на пророка. Нали той го помаза?! Представи го пред народа като негов цар. Той плака и се моли на Бога, защото провала и отхвърлянето на Саул беше като че ли негов личен провал.
Саул се провали пред Бога в две последователни битки. В битката срещу филистимците си присвои свещенически функции и принесе жертва, за да задържи хората при себе си. В битката срещу амаличаните пожали по-доброто, за да угоди на хората, а по този начин наруши Божията заповед. Саул беше избран от Бога, за да царува над Израел, но царят се влияеше много повече от хората отколкото от Божията воля. Неговата сила не е била в Бог, а в хората. Затова и Бог не е искал Неговият народ да бъде управляван от такъв цар. „Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ.” І Царе 15:11.
Една такава настоятелна и гореща молитва издава в какво вярва човек.
- Самуил вярваше, че Божията милост е по-голяма от човешките провали и настоятелно се молеше.
- Самуил вярваше, че човек може да се променя както към зло, така и към добро.
- Самуил вярваше, че молитвата има сила за изпроси Божията милост и да предизвика промяна в живота на царя.
Това беше молитва на болка и състрадание. Той много по-добре от другите разбираше какво означава да бъдеш отхвърлен от Бога. Това беше първият урок, който Самуил получи още като дете. „Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши. В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша.” І Царе 3:11,12. Самуил видя бедите и смъртта, сполетели дома на стария Илий. Проклятието тегнеше над потомството му и до тоя ден. А сега непокорството на Саул като гръмоотвод щеше да привлече бедите и в неговия живот. А това бе ужасна трагедия. Трагедия, която Самуил се опита да предотврати с усърдната си и сърдечна молитва.
Б. Мога спокойно да кажа, че в Светото Писание няма мисия, поставена от Бога, която да се е изпълнила без преди това да е отправена настоятелна и гореща молитва към Бога! Примерите са многобройни:
Мойсей – „А Моисей му рече: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай от тука.” Изх. 33:15.
Исус Навин – „Тогава Исус раздра дрехите си и падна на лицето си на земята пред Господния ковчег, гдето лежа до вечерта, той и Израилевите старейшини; и туриха пръст на главите си.” И. Н. 7:6.
Гедеон – „И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал, ето, аз ще туря руно вълна на гумното;” Съд. 6:36,37.
Много още може да се говори и за молитвите на: Самуил, Давид, Данаил, Неемия, Ездра, Господ Исус Христос, Апостолите… Няма успех без молитва!
Без молитва човек никога не би могъл да изпълни мисията, която Бог му е поверил. Уверен съм, че всички ние се молим за хората в този свят, за да се обърнат към Бог и да бъдат простени и спасени. Въпросът е: Как се молим? Какво е качеството на нашите молитви?
Вижте пророк Самуил!
Той се моли със сълзи на очи за един отхвърлен цар. Докато не осъзнаем колко изгубени са хората в този свят, докато не осъзнаем тяхната обреченост, не бихме могли да се молим горещо и настоятелно!
Апостол Павел пише на вярващите в Ефес: „между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.” 2:3.
„И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?” пита апостол Петър в 1 Посл. 4:18.
Самуил бе съпричастен на Саул. Ако погиващите в този свят са чужди на сърцето ни, а ние сме безразлични към тях, молитвата ни ще си умре безплодна. Милиони са безплодните молитви, на които Бог не обръща никакво внимание. Ако ние не открием онези връзки, които ни правят съпричастни към състоянието на хората в света, молитвите ни ще си пресъхнат от суша. Това може да е бедност, богатство, болест, гордост, заблуда, порок, обстоятелства, отчаяние, падение, отхвърляне, измама, неверие … и т.н. Човешкото състрадание е проявено най-силно от онези, които са преминали през същото. Там и молитвата има най-голяма сила.
Струва си да се молим!
- Защото благоприятното време, дадено от Бога за спасение не е свършило.
- Защото има надежда, прошка и спасение и за най-големия грешник.
- Защото Бог не ни изпраща на една обречена мисия, но на мисия която може да има невероятен успех.
Ако сеячът не вярваше в жетвата, не би посял семето си! А ние в Божието Слово имаме основание да вярваме в успеха на това, за което се молим. То е заложено в Божия план и воля.
Хората в света може да не знаят, но всеки един просветен в Божието слово човек, знае какво бъдеще очаква хората, които не са примирени с Бога. Това е времето на голямата скръб на земята, последвана от ада и огнения пъкъл, който е вечното обиталище за някои. Ако можехме отнякъде да надникнем за минутка и да видим вечните страдания на осъдените хора в пъкала, както Самуил видя проклятието, стоварило се върху дома на Илий, то нашите молитви към небето ще бъдат изпълнени със съвсем друго съдържание. Тогава молитвата наистина ще бъде молитва за милост, за благодат, за прошка, за спасение.
2. Мисията на Самуил. „Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам… „ – така продължава ст.1.
А. В старозаветната практика рогът е имал широко приложение. Евреите са го наричали „керен”. Били са използвани рогата на овен, на козел и на див вол. Някои от тези рогове са били ползвани за музикални инструменти. Рог от див вол е бил употребяван за помазване с миро на свещеници, пророци и царе.
Рогът за старозаветните е бил символ на спасение,сила, чест и власт.
Сигурно сте обръщали внимание на псалмопевеца, който казва в Пс. 92:10 „Но моя рог Ти ще въздигнеш като рог на дивия вол; Аз ще бъда помазан с прясно миро;” В това той е намирал голяма увереност.
Чуйте още веднъж това, което Бог каза на Самуила: „Напълни рога си с миро та иди;”.
Когато помазвам, аз едва потапям пръста си с масло и го поставям на челото на болния. А Бог рече: „Напълни рога си с миро…”
Не можах да открия каква е вместимостта на един биволски рог, но колкото и да е, няма да е по-малко от ½ литър. Това миро пророкът трябваше да излее върху главата на Божия избраник. В Пс. 133:2 се описва такова помазание: „Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му…” Не става дума за капка, за капки, а за изливане на миро, което се е стичало от главата по дрехите към нозете на свещеника. С една дума: изобилно помазание.
Нека направим още една стъпка напред. Мирото за свято помазание е от типа на благоуханните масла, използвани в козметиката през древността и сега. Ароматът на един човек, помазан с такова миро се е носел навсякъде около него. От голямо разстояние такъв човек е можел да бъде разпознат. Не е било възможно да не бъде забелязан между останалите. Господните помазаници личали отдалеч.
И така, преди да отиде, пророк Самуил трябваше да се приготви – да напълни рога си с миро.
Б. Нека си припомним, че Христос означава Помазаник. Той е бил помазан от Бога не със миро, а със Святия Дух.
За това говори пред хората, събрани в Назарет: „Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;” Лука 4:18.
За това помазание говори и Йоан Кръстител пред учениците си: „Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.” Йоан 3:34
За това помазание говори апостол Петър в дома на Корнилий: „именно, Исус от Назарет, – как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.” Деян. 10:38.
То отличаваше служението на Христос от останалите хора. Поведението, говоренето, дейността Му – всичко, до което се е докосвал, е било преобразено и различно.
Това помазание е обещано и на повярвалите: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.” Мат. 3:11.
- Помазанието носи благодат.
- Помазанието носи сила.
- Помазанието носи знание, просветление.
„А вие сте помазани от Светия и знаете всичко.” І Йоан 2:20
„Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.” ІІ Кор. 2:14.
„Напълни рога си с миро та иди” – това е Божият отговор за успеха на нашата мисия! Християни, изпълнени със Святия Дух, които пеят и се молят и благовестват и всичко това е пропито от благодатното присъствие на Духа.
С празен рог кого ще помажем?
„Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” Деян 1:8.
Заключение: Ако ние имаме призива,
ако ние сме се молили горещо,
ако сме напълнили рога си с миро,
то ние се нуждаем и от Божието водителство.
„Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш”.