Цветница
Прочит: Марко 11:1-11
„И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте. И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го. И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето? А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна. И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от нивите. И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име! Благословено градущето царство на баща ни Давида което иде в Господното име; осанна във висините.
И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.”
Увод: Любезни братя и сестри,
Господ Исус Христос много пъти е посещавал Ерусалим. И всеки път, когато е влизал в града, го е правил без да привлича вниманието на другите към Себе Си.
За това пише ап. Йоан в евангелието си: „А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.” 7:10
Матей допълва тази истина с думите: „Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;” 12:19
Това е така, защото да живее тихо и да работи усърдно е в характера на Божия Син.
Но при последното Си влизане в Ерусалим, Господ направи съзнателна промяна. Той привлече вниманието на много хора към Себе си. Влезе тържествено, възседнал на осел, така както царете някога са влизали в този град, за да царуват. Учениците Му Го придружаваха с огромна тълпа народ – както жители на Ерусалим, така и гости за празника Пасха. Лазар, който възкръсна на четвъртия ден, също беше там. Хората, дошли да посрещнат Господ Исус, бяха развълнувани. Те постилаха дрехите си по пътя, сечаха клонки, викаха силно „Осанна”. Този шум около Исус раздвижи цял Ерусалим.
Ако Христос имаше навика да не шуми около Себе Си е съвсем нормално да се запитаме: Защо сега направи изключение?
Той знаеше, че този път е последен. Със Своето шумно влизане в града искаше да потвърди още веднъж пред всички, че Той е Месията, Който имаше да дойде на света. Искаше да потвърди, че в Него се изпълняват старозаветните пророчества. Специално за този ден пророк Захарий писа в своята книга: „Радвай се много синова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица.” 9:9
Разбира се, това събитие донесе за едни спонтанна радост, за други – неоправдани надежди, а за трети – смут и яд.
Това е един от тъжните дни в живота на Божия Син. Преди да влезе в града, Той плака за него. Беше Му мъчно, че Божият народ бе „глух” за вика на пророците и сляп за всичко, което Христос направи пред очите им.
- Господ Исус в храма.
А. Първото и единствено място, посетено от Него през този ден, е храмът в Ерусалим. Храмът е заемал специално място в сърцето и живота на Исус.
- Там е бил представен като младенец и благословен от праведния Симеон.
- Там Го намериха родителите Му, когато Го изгубиха като юноша на един от празниците
- Там обичаше да поучава и да помага на болните
Храмът!
Б. Евреите са използвали две думи за храма: Хиерон – съвкупността от сгради, които представляват Ерусалимския Храм. Наос – се отнася за светилището на храма. Господ го нарече: „байит”, а на гръцки „ойкос” – „дом”
- За Него храмът беше: „дома на Отца Ми?” Лука 2:49. За Исус това място е било много по-скъпо от къщата в Назарет, където е израснал, защото тя беше на Йосиф, а храмът – на небесния Му Отец. Тук Той се е чувствал като у дома – в небето.
- Когато Господ Исус е бил вече в храма, Той използва цитат от книгата на пророк Исая и казва: „Писано е: „Домът ми ще се нарече молитвен дом“ Мат. 21:13. Божият дом е мястото, където Бог обитава на земята. Сам Бог е Домакинът, Стопанинът на дома.
- За Христос това е бил и „Божият храм” – „И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички…” Божият храм е мястото, където Бог се среща с хората Си, за да Ги изслуша, поучи и благослови.
- За Господ Исус храмът е бил място на молитва. „ще се нарече молитвен дом за всичките народи”.
В. Ако храмът е бил едно малко кътче от небето, където Бог живее на земята и е бил толкова скъп за Исус, не е случайно тогава, че след влизането Си в Ерусалим Той отива именно там. Евангелист Марко описва съвсем кратко: „И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.” Ст.11.
Позволете ми един въпрос: Какво видя Господ Исус, след като разгледа всичко в храма?
В началото на Своето служение, Господ посети храма и …… „И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари; и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им; и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия. Учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом ще ме изяде“. Йоан 2:14-17
Сега, когато дойде отново и го разгледа, оценката Му е още по-страшна: „разбойнически вертеп„. Мк 11:17
Когато Господ Исус посети храма за пръв път и видя търговците, сплете бич от върви и ги прогони, а учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом ще ме изяде“.
Ревност е превод от еврейската дума „кинах” от глагола „кана” – означаващ буквално „ставам тъмночервен”. /Значението на думата ревност носи смисъла на изключителна целенасоченост на чувствата, която може да бъде нравствено осъдителна или похвална, в зависимост от това към кого е насочена ревността – към самите нас или към някакво дело извън нас. В този случай става дума за всепоглъщащо целенасочено преследване на някаква благородна цел./
Ако Христос е почервенял от ревността си към Божия дом първия път, как ли го е преживял, когато състоянието на Божия дом е било още по-тежко?!
Да, Той е съборил масите, изгонил е търговците, „И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.” Мк 12:16, но сега направи нещо още по-тежко: „Ето, вашият дом се оставя пуст.” Maт. 23:38.
По този начин Божият Син го обяви за недостоен за Божието присъствие. Христос се опита да възстанови правилния ред, обаче това ядоса еврейските водачи и те се изпълниха със завист и омраза. Те не желаеха промяна.
- Църквата – Божий храм!
А. Ако старият храм е отхвърлен, чрез възкресението Си Господ Исус Христос издигна друг храм и това е църквата!
„Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.;” Мат. 18:20
„Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.” Йн 14:23
„Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?” І Кор. 3:16
„Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде“. ІІ Кор.6:16
Наос – се отнася за светилището, но тази дума е използвана и за църквата като храм на Бога.
Б. Днес ние няма да намерим Божия Син да обикаля напосоки нашия град. Няма да Го открием в парка или в някое заведение да пие кафе. Ако отидем в големите магазини на града ни, няма да Го открием и там.
Има едно място, където можем да Го открием и това е църквата.
- Църквата днес е Божият дом!
- Църквата днес е мястото, където Бог се среща със Своите хора, за да ги благослови!
- Бог е наредил така, щото църквата днес да бъде онова небесно място, пренесено на земята, където Бог с Неговите хора да се чувства добре.
В. За 2 000 години Бог не се е променил много. Той си е Същият. Марко пише: „И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко,…”. Да, както тогава, така и днес, Господ Исус обича да разглежда всичко във Своя Си дом.
Ние можем да си мислим, че ще се ядоса на иконите в православната църква, на поклонението на дева Мария в католическата или на това, че в методистките и баптистките църкви не приемат кръщението със Святия Дух подобно на нас …., но чуйте: Ние не сме отговорни за другите църкви, а за църквата, в която сме!
За нас е важно какво Господ Исус ще види в нашата църква?!
- Ако Божият Син държи на реда в църквата, ние съобразяваме ли се с него?
- Ако Божият Син държи на чистотата, сърцето ни чисто ли е от грехове?
- Ако Божият Син държи на истината на Божието Слово, живеем ли според нея?
- Ако Божият Син, нарече Храма Молитвен дом, ние молим ли се или си приказваме в него?
- Ако Божият Син прие хваление от децата в храма, ние хвалим ли Го или хвалим себе си?
- Ако Божият Син не одобрява нещо и желае да го промени, ние ядосваме ли се за това?
- Ако храмът е любимото място на Божия Син, кое е нашето любимо място?
- Когато Господ Исус погледне към нас, каква ще е реакцията Му? – кинах – тъмночервен; или блага усмивка ще се разлее по-лицето Му?!
Заключение: Любезни братя и сестри,
Когато Господ Исус дойде в Ерусалим, храмът се оказа неподготвен.
Христос ще дойде пак!
Ние ще бъдем ли готови да Го посрещнем в нашата църква?
Това не зависи само от мен! Това зависи от всеки един от нас! Нека Божият дом бъде дом на Бога, където Той е най-важният, а Неговата воля – изпълнена докрай.