І част

Минаха повече от двадесет минути, откакто Емил чакаше автобуса, но той не идваше. През това време успя да прочете афишите, разлепени по спирката, запозна се с различни обяви. Поглеждаше ту към завоя, от който трябваше да се появи автобуса, ту към часовника си и сърцето му се свиваше от притеснение. Отиваше на гости в семейството на най-добрия си приятел. По-голямата дъщеричка на Ясен навършваше пет години и щяха да отпразнуват рождения й ден. Емил беше купил красиво плюшено мече, а за домакинята – букет цветя. Автобусът се бавеше, а той не обичаше да закъснява. Накрая Емил реши да отиде пеш. В края на краищата, това са само три спирки. И тръгна…

Прибирайки се към своя дом, младият мъж не усещаше, че стъпва по земята. Някои го поздравяваха, а той оставаше сляп и глух, обхванат от мисълта кога най-после ще се прибере. Фигул беше толкова развълнуван, че направо връхлетя вкъщи, търсейки с поглед да види майка си.

Прочит: Филипяни 2:5-11.

Увод:
На пръв поглед този текст е неразделна част от посланието към Филипяните, но това не е точно така.Според някои изследователи, твърде вероятно е този текст да е бил „ранно църковен химн” [i]. По тази причина, той може да бъде причислен към Новозаветната поезия.

Нещо повече – говорейки за целостта на посланието, авторите на Нов библейски речник коментират така този текст: „Следователно единната цялост на Посланието трябва да се приеме с евентуалната уговорка само за пасажа 2:5-11, който някои учени смятат за предпавлово или следпавлово творчество, докато Биър разгръща нова страница, като приема, че този откъс дължи началото си на непознат езически автор, който попада под влиянието на Павел по онова време на дейността му приживе. Павел приема написаното от последователя си с одобрение, като го включва в своето Послание.”

Увод:
Пустиня е. Палещите лъчи на слънцето отдавна бяха напекли камъните и пясъка. Едно 14–15 годишно момче лежеше под изсъхнал храст в желанието си да се скрие от огъня на деня. Устните му бяха напукани от жажда. Останал без сила, с плач търсеше помощ, но думите му все по-трудно се чуваха отстрани. Майка му седеше недалеч, безсилна да помогне на единствения си син. Накъдето и да погледне виждаше само камъни, пясък… пустиня без край. Нейният господар я беше изгонил и тя тръгна през пустинята за своята родина Египет. По пътя се обърка, заблуди се, а запасите им със вода свършиха. Свършиха и силите. Синът й не можеше да продължи по-нататък. Явно краят беше наближил. Тя го остави, защото не можеше да му помогне, нито да слуша детските вопли. Стенеше от мъка и чакаше смъртта.

Увод:
В книгата Притчи можем да прочетем: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.“ (14:12)

Животът доказва истинността на това твърдение! Помислете за съдбата на хората, които се занимават с кражби и корупция, наркотици, измама, сводничество, проституция и окултизъм. В списъка на показните убийства в България фигурират над 60 за периода 95 – 2005 година. Преди да станат жертви, тези хора са заемали високи постове, били са крупни бизнесмени или нарко-дилъри. Смятали са, че това е пътят на успех, по който трябва да ходят и са ходили по него, докато ги е споходил куршум в главата. Тъжна, но поучителна история.

БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ
Пламен Ганчев

УВОД

„Човекът слага ръката си на канарите, преобръща планините из основи. Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко което е скъпоценно; Възпира течението на реките; И скритото изважда на бял свят.“ (Йов 28:9-11)

Непроменим е копнежът в човешкото сърце да познае непознатото. От сътворението до днес, хората следват своя вътрешен подтик да подчинят света, след като го опознаят. От Библията са известни имената на първите майстори, упражнявали различни занаяти. Явал – строител на шатри и животновъд. Ювал пръв овладява звуците на арфата и флейтата. Тувал-Кайна – ковач на мед и желязо. Интересите на Цар Соломон далеч надхвърлят строителството, богатството и писането на книги. Той е изявен учен – изследовател, за когото четем в ІІІ Царе 4:33: „Той говори за дърветата; от ливанския кедър до исопа, който никне по стената; говори още за животните, за птиците, за влечугите и за рибите.“ Неговите познания за природата намират приложение в много от притчите му.

Преди няколко месеца започнахме една инициатива, чиято цел е да се насърчи общението на сестрите от църквата, които са в трудова възраст и работят. Поради заетостта си, много от нас не успяват да присъстват на всички богослужения, много от нас се сблъскват с проблема как да балансират между работата, семейството, домакинските задължения, грижите за децата, участието в живота на църквата, изграждането на активен молитвен живот и т.н.

„Без слънчевата светлина и топлина Земята би била мъртва, студена, безводна пустиня, лишена от какъвто и да е живот.“ – четем в христоматията по обща физическа география. И това действително е така. Слънцето е източник на всички основни видове енергия. Без неговата светлина и топлина растенията не биха могли да преработват водата и въглеродния двуокис в тъй необходимите за всички живи организми кислород и глюкоза.